Доктор Милс не заговори веднага, а само се облегна в кожения си стол, събра върховете на пръстите си и за кратко остана загледан мълчаливо в нея. Тя едва се сдържа да не се размърда смутено, но не успя да забрани на пръстите си да се впият неспокойно в джинсите й.
— Знаех, че си млада — заговори той най-после, — но трябва да призная, че сега съм още по-изненадан. На шестнайсет ли си?
— След няколко седмици ще стана на седемнайсет — уточни Клеър. До гуша й бе дошло да повтаря това на всеки възрастен жител в Морганвил. По-добре да си бе записала отговора и да пуска записа всеки път, когато се среща с някой непознат.
— И така, от бележките, които Амели ми предостави, разбрах, че имаш солидни познания по това, с което се занимаваш. Нямам намерение да ръководя изследванията ти, а по-скоро ще ти помагам да извършваш експериментите си. И ако преценя, че има смисъл да се добави нещо ново, ще го направя. Лабораториите в болницата определено са оборудвани с много по-сложна и модерна апаратура от тази, с която ти разполагаш, независимо откъде си се сдобила с първоначалните кристали. — Той прелисти една дебела папка, разтворена в средата на бюрото му и Клеър видя фотокопия на страници, изпълнени със собствения й четлив почерк. Това бяха нейните бележки, които бе предала на Амели. — Позволих си да създам кристали според твоята формула, като използвах апаратурата в нашата лаборатория. Установих, че ако се ускори процеса на сушене чрез засилване на нагряването, може да се увеличи ефекта от всяка доза приблизително с двайсет процента. И така създадох по-силно въздействаща течност, която може да бъде вкарвана в тялото директно, чрез инжектиране.
Тя примигна.
— Инжектиране. — Опита се да си представи как ще се приближи достатъчно близо до Миърнин, за да забие иглата на спринцовката в ръката му, особено когато е изпаднал в едно от своите гадни настроения.
— Може да се вкарва в тялото и чрез стреличка — добави доктор Милс. — Ще действа както при упояването на диви животни, макар че лично аз за никого не бих желал да използвам тази аналогия. Няма да е достойно.
Клеър се усмихна сковано.
— Това може да бъде… доста полезно. Досега не съм се опитвала да прилагам нагряване при изсушаването на кристалите. Звучи интересно.
— Нямала си причини да го правиш. Аз направих тази проба, защото не разполагах с безкрайно много време за изсушаването им — нашата лаборатория е с много натоварен график, пък и не желаех някой да се поинтересува с какво се занимавам. Помолих Амели да ни осигури охранявана лабораторна площ в университета. Така ще е по-удобно за теб и по-сигурно за мен. Мога да премествам апаратурата, където ни е необходимо или да изисквам още техника от Съвета. — Доктор Милс наведе глава и отново погледна Клеър. Кафявите му очи блестяха предизвикателно. Също като очите на Миърнин, макар и не така налудничаво. — А колкото до искането ми да посетя лабораторията, в която ти си получила кристалите…
— Съжалявам, но не мога да го уредя.
— Може би ако помолиш Амели…
— Опитах.
— Тогава как мога да проверя нашия пациент? — въздъхна той.
— Не можете.
— Клеър, това няма да свърши работа, ако не запиша основните показатели на пациента, за да определя точно колко се е подобрило състоянието му, след като сме променили формулата.
Това й бе напълно ясно, но се разтрепери само при мисълта да срещне приятния доктор Милс с Миърнин.
— Ще проверя — обеща му тя и се надигна от стола. — Съжалявам, но вече стана късно. Трябва да…
Доктор Милс се загледа през прозореца на кабинета си. Навън небето бе потъмняло от бледо синьо до тъмно лилаво.
— Разбира се. Ще ти осигуря мостра на кристалите от новата партида. Но преди да му дадеш от тях, трябва да му вземеш кръвна проба.
— Кръвна проба ли? — повтори Клеър. Той отвори едно чекмедже и й подаде малък, стерилно опакован пакет. Вътре имаше спринцовка, марля, спирт и две тръбички.
— Не говорите сериозно.
— Не казвам, че няма да е трудно, но след като не позволяваш да дойда с теб и сам да го направя…
Тя можеше да се справи с много неща, но не бе сигурна дали ще успее да укроти Миърнин дотолкова, че да му забие иглата във вената. Не и докато той беше… променен.
Взе комплекта и го прибра в раницата си.