Вътре мястото беше ярко осветено и в същото време беше някак си прекалено студено. Видяха редиците от лавици със стоки в разноцветни опаковки. Имаше малко купувачи, които бутаха количките с продуктите. Клеър знаеше, че някои от тях навярно са вампири, но не можеше да ги разпознае от пръв поглед. Много от тях бяха усъвършенствали уменията да се представят като нормални човешки същества. Какво бе всъщност тази млада жена, на двайсет и няколко години, с червена коса и дълъг списък за пазаруване? Или онази по-възрастна дама с дребното кученце с пухкава козина, оставено от нея в количката на седалката за деца? Клеър вече в никого не можеше да е сигурна, дори и в идващия отзад баща, с неспокоен поглед, придружаван от две малки деца.
Клеър нямаше много време да се заплесва. Шейн пусна ръката й и посочи надолу по пътеката, а тя хукна към щанда за месо. Изборът на хамбургери се свеждаше най-вече до големината, а и Ева не им бе казала какво количество иска. Клеър реши да вземе две опаковки и се запъти към пътеката, по която бе изчезнал Шейн. Учуди се като видя, че по рафтовете от двете страни имаше изложени само снаксове.
От високоговорителите в магазина зазвуча някаква дразнеща и малко зловеща песен от седемдесетте години, в която се пееше нещо за сезоните и слънцето. Клеър си каза, че има някаква ирония в този текст, когато заобиколи лавицата и завари Шейн опрян до стената, а някаква жена се бе притиснала плътно до него.
Беше вампирката, която Бишъп бе довел със себе си в града. Носеше плътно прилепнали сини джинси, кафява плетена блуза и черно кожено яке. Черни боти, високи до глезените, с големи катарами. Изглеждаше женствена, но опасна. Тъмната й коса се спускаше до раменете на буйни, лъскави вълни. Кожата й бе с цвета на най-финия китайски порцелан, със съвсем лек слой руж по скулите.
Погледът й бе прикован в очите на Шейн. В едната си ръка той стискаше пакети с чипс, но очевидно бе забравил за тях.
Вампирката се наведе напред и дъхът й опари врата на Шейн, който затвори очи и не помръдна повече.
— Мммм — измърка тя с провлачения си, сладък като петмез глас. — Ухаеш на желание. Усещам го как струи от кожата ти. Бедно малко създание, толкова смутено и раздирано от копнежи. Мога да ти помогна.
Шейн не отвори очи.
— Махни се от мен.
Ръката на вампирката се стрелна напред и удари силно по рафта до главата на Шейн. Цялата нестабилна конструкция се олюля, но нищо не падна на пода.
— Не бъди груб, Шейн Колинс. Да, знам кой си. Ти ни гледаше отвисоко, затова направих малко проучвания за теб. Имал си проблеми с баща си, нали? Разбирам те. И аз имах същите проблеми. Ако дойдеш с мен, бих могла да ти разкажа всичко за това. Хубаво ще е да имам до себе си силен мъж, с когото да споделя неприятностите си.
Гневът й стихна така бързо, както бе изригнал и тя отново се превърна във вампирското секси котенце, каквото беше в Стъклената къща. Плъзна бледите си пръсти надолу по гръбнака на Шейн, по гърдите му…
— Казах ти да се махнеш — повтори Шейн и отвори очи, за да се взре в лицето й. — Не ме интересуваш, пиявице.
— Името ми е Исандре, скъпи. Не съм нито пиявица, нито кучка, нито кръвопийца. И, Шейн, ако искаш да оцелееш след моето посещение в този приличащ на помийна яма град, трябва да се научиш да ме наричаш по име. — Бледите й устни се извиха в усмивка. — Или ако искаш да оцелеят някои други хора. Така че ще е по-добре да бъдем приятели.
Тя се наведе напред и леко допря устни до неговите. Клеър видя как той целият изтръпна и замря. Исандре се изсмя, пресегна се покрай него и грабна пакет с чипс от рафта.
— Мммм — измърка отново. — Солено. Предай на гаджето си, че ми допада вкуса на гланца й за устни.
И отмина. Клеър и Шейн останаха смразени, докато вампирката най-после не се скри от погледа им. Едва тогава Клеър дръзна да се втурне към него. Когато го докосна, той трепна, макар и леко.
— Не ме докосвай — каза той. Гласът му бе пресипнал, а вената на гърлото му пулсираше бързо, много бързо. — Не искам…
— Шейн… това съм аз, Клеър…
Тогава той протегна ръка към нея, за да се улови като удавник за спасителна надуваема лодка. Силата му я сепна, когато я притегли към себе си. Сведе глава и Клеър усети как тя й натежа, щом се отпусна на рамото й. Потното му, трескаво чело сякаш опари врата й.
Тя усети как го пронизва тръпка, само една, но беше достатъчно, за да разбере колко ужасяващо зле се чувстваше той.
— Господи — прошепна Клеър и нежно зарови ръце в косата му. Тя бе влажна под пръстите й, сплъстена от пот. — Какво ти е сторила тя?