Той поклати глава, без да я вдигне от рамото й. Не можеше или не искаше да й каже. Гърдите му се надигаха и спускаха, докато си поемаше дъх сякаш на пресекулки, но вдишванията и издишванията бяха твърде дълбоки. След малко — на нея й се стори, че бе изтекла цяла минута — тялото на Шейн започна постепенно да се успокоява, да се отърсва от непоносимо тежкото напрежение.
Когато се отдръпна от нея, тя очакваше да види изражението му, но той така бързо се извърна, че Клеър можа само за миг да зърне наранените тъмни очи върху лицето му, наподобяващо скована, бледа маска. Сведе очи надолу към пакетите с чипс, които още стискаше в ръка, и ги пусна на пода, преди да си тръгне.
Клеър забързано ги събра и ги върна на мястото им върху рафта, след което го последва. Шейн не спираше да крачи забързано и премина покрай касите, без да се оглежда. Тя плати на нетърпеливата касиерка за хамбургерите, грабна найлоновата торбичка и изтича навън след гаджето си.
Той вече отключваше вратата на колата и влизаше в нея. Тя беше все още на три–четири метра зад автомобила, когато той запали двигателя и го форсира. Клеър видя как светлините на стоповете угаснаха и той включи на скорост.
За една сърцераздирателна секунда Клеър си помисли, че той ще отпраши без нея и ще я остави сама в мрака, но Шейн я изчака. Тя побърза да отвори вратата и да се настани на мястото до неговото. Шейн не помръдна.
— Добре ли си? — попита Клеър.
Той едва я погледна, но не каза нищо.
Подкара рязко колата и гумите изсвириха на излизане от паркинга.
4
Шейн се качи направо в стаята си и не слезе за вечерята, която Ева бе сготвила — спагети със сос с месо и с по-малко чесън заради вампира на масата. Сигурно бяха вкусни, но Клеър нищо не хапна. Не можеше да спре да мисли за пребледнялото, сковано лице на Шейн, за паниката и отвращението в очите му. Не разбираше какво се бе случило, но знаеше, че той не желаеше да го разпитват. Или поне не точно сега.
— Е? — Ева нави спагети около вилицата си, вперила поглед в Клеър. — Как са?
— О… фантастични — отвърна Клеър с пресилен ентусиазъм, макар да знаеше, че никого не може да излъже. Въздъхна. — Съжалявам. Просто…
Ева посочи над главите им.
— Заради краля на драмата?
Майкъл вдигна поглед към нея и Клеър видя как за секунда сините му очи проблеснаха.
— Той си има причини — рече Майкъл. — Не задълбавай, Ева.
— Извинявай, но това момче понякога прави от мухата слон…
— Казах да не задълбаваш. — Този път гласът на Майкъл прозвуча рязко и в тона му ясно се долавяше заповедническа нотка. Ева спря да навива спагетите. Заряза всичко и само го гледаше с присвити очи, очертани с плътна очна линия.
— Я да обобщим — заговори тя и остави внимателно вилицата върху салфетката. — Ти се направи на примадона и реши, че си прекалено зает, за да отидеш до магазина. После Шейн внезапно го прихванаха лудите и се затвори в стаята си, за да се цупи насаме в пристъп на самосъжаление. А ето че сега ми нареждаш, сякаш съм ти някаква робиня. Да не би да ни връхлита тестостеронна буря?
— Ева…
— Не съм свършила. Може да си въобразяваш, че порастването на двата ти кучешки зъба ти дават правото да се правиш тук на голям шеф, но по-добре си провери плейлиста. Яко си сбъркал мелодията.
— Ева! — Майкъл се наведе напред, а Клеър затаи дъх. Очите му бяха особени, движенията — твърде бързи и тя зърна за миг блясъка на зъби, които бяха прекалено бели, прекалено остри.
Ева избута назад стола си от масата, взе чашата си и отмарширува в кухнята, без да погледне назад.
Майкъл стисна глава между дланите си.
— Боже мой, какво става?
Клеър преглътна. Усети вкуса на нещо метално, сякаш бе дъвкала вилицата вместо храната. Тялото й се вледени, изпълни я болезненото желание да направи… нещо.
Взе чинията на Майкъл и я сложи върху своята.
— Ще раздигна — рече.
Ръката на Майкъл се сключи около китката й. Клеър не смееше да го погледне. Не й се искаше отблизо да вижда промените в очите му, същите промени, които Ева бе видяла толкова ясно.
— Не бих наранил никого от вас. Вярваш ми, нали?
Тя долови внезапната нотка на съмнение в гласа му.
— Разбира се — съгласи се Клеър. — Просто… Майкъл, не мисля, че осъзнаваш наистина какъв си сега. Какви промени са настъпили в теб. Ева смята, че не е добре да ти показваме слабостта си. И не мисля, че греши.
Майкъл продължи да я гледа така, сякаш никога досега не я бе виждал. Все едно че тя, буквално пред очите му, се бе променила от дете в равна на него.