— Но с дрехите.
— С повечето — съгласи се тя.
— Знаеш ли, твоите родители действително са прави за мен.
— Не, не са — въздъхна Клеър. — Мисля, че никой не те познава изцяло. Нито баща ти, нито дори Майкъл. Ти си една дълбока, тъмна загадка, Шейн.
Той я целуна за пръв път, откакто бе влязла в стаята — топло притискане на устните му до челото й.
— Аз съм отворена книга.
— Обичам книгите — усмихна се тя.
— Хей, значи имаме нещо общо.
— Ще си събуя обувките.
— Супер. Махай обувките.
— И панталоните.
— Не прекалявай, Клеър.
Клеър изплува бавно от съня, отпусната и омиротворена. Отне й секунда, за да осъзнае, че божествената топлина, която сгряваше гърба й, се излъчваше от някой друг, изтегнат до нея в леглото.
И то от Шейн.
Дишането й секна. Дали бе буден? Не, не й се вярваше. Усещаше забавеното му, равномерно дишане. Беше вълшебно, забранено удоволствие; миг, който щеше да пази в сърцето си дори когато отмине. Клеър затвори очи и се опита да си припомни всичко — как голата гръд на Шейн се докосваше до гърба й, топла и гладка там, където телата им се допираха. Успя да го убеди да свалят блузите си — изтъкна, че отдолу е с потник и Шейн най-накрая отстъпи и се съгласи. Обаче настоя да останат с панталоните.
Тя не спомена, че е свалила сутиена си, макар да бе сигурна, че той тутакси го е усетил.
Опасно, предупреди я вътрешният й глас. Може да стигнеш твърде далеч. Не си готова. А защо не? Защо да не е готова? Защото още няма седемнайсет? Впрочем, какво толкова магическо има в това число? Кой, освен самата нея, има правото да решава кога ще е готова?
В съня си Шейн издаде някакъв звук — дълбока, доволна въздишка, от която тялото й потръпна. Обзалагам се, че ако се обърна и го целуна, ще успея да го убедя…
Топлата ръка на Шейн почиваше точно върху извивката над бедрото й — именно така тя разбра точно кога се събуди — по ръката му. Допирът му от напълно отпуснат се промени до предпазлив, напрегнат и отново отпуснат, но дланта му не се отмести.
Усещаше върху кожата си всеки отделен негов пръст.
Клеър напълно замря, само дишаше бавно, отмерено. По едно време ръката на Шейн бавно и нежно се придвижи нагоре, едва плъзгайки се, ала сетне той се отдръпна от нея и седна в леглото, обърнат с лице към прозореца. Клеър се претърколи към него, притиснала одеялото до брадичката си.
— Добро утро — промърмори. Гласът й прозвуча сънливо, лениво, а после видя част от лицето му, когато той се завъртя леко към нея. Слънчевата светлина хвърляше отблясъци по голата му кожа, сякаш бе посипан със златен прах.
— Добро утро — отвърна той и поклати глава. — Човече, това беше глупаво.
Съвсем друго си мислеше тя. Шейн стана и Клеър преглътна, когато сините му джинси се смъкнаха по бедрата му, разкривайки извивките на мускулите му, молещи да бъдат докоснати…
— Отивам до банята — изломоти той и изчезна бързо, почти като вампир.
Клеър се надигна и изчака, но след като Шейн не се върна при нея, започна бавно да се облича. Първо сутиенът зае полагащото му се място. Отгоре бе потникът, макар и доста измачкан. Беше с джинсите си.
Но косата й бе ужасна — като че ли бе минала през бетонобъркачка… и тя още я сресваше, когато чу отвън трополенето на тежки обувки — запазената марка на Ева — отминаващи вратата на Шейн, за да продължат нататък до края на коридора.
До стаята на Клеър. До нейната врата.
О, по дяволите!
Ева почука на вратата.
— Клеър.
Клеър се изниза безшумно от стаята на Шейн, като се опитваше да не изглежда издайнически. Направи няколко предпазливи стъпки, отдалечавайки се от вратата, преди да се обади:
— Какво има?
Ева, която междувременно бе открехнала вратата на Клеър и надничаше вътре, се извъртя тъй бързо, че едва не загуби равновесие. Днес бе издокарана ултраготически — в тъмнолилава рокля, с черепи по нея, с черно–бял чорапогащник и колие с мъртвешка глава. Косата й бе вдигната нагоре в стряскаща щръкнала конска опашка, гримът й, както обикновено, беше мъртвешки бял с катраненочерна очна линия, в допълнение с тъмновишнево червило.
— Откъде изникна? — попита я тя.
Клеър махна неопределено с ръка към стълбите.
— Но аз току-що дойдох оттам — учуди се Ева.
— От банята — уточни Клеър.
Ева се намръщи, ала не каза нищо.
— Става дума за Майкъл. Излезе.
— На работа ли отиде?
— Не, излезе. Измъкна се посред нощ, без да ми каже къде отива. И от тогава не се е върнал. Проверих в музикалния магазин. Не се е появявал там. Много съм разтревожена, особено заради… — Потокът от мисли в главата на Ева внезапно смени пистата и очите й се разшириха. — О, мили Боже, облечена си със същите дрехи като вчера! Не си вкусила забранения плод, нали? Защото ако е така, наистина няма да мога да погледна родителите ти в лицето.