— Не, не, нищо такова не се е случило… — Клеър усети как гореща червенина плъзва нагоре по врата към лицето й. — Аз само… ние си говорихме и сме заспали. Кълна се, че не сме, хм…
— По-добре да не ми хъмкаш, защото ако си го направила, това е… — Ева едва се сдържа да не се усмихне. — Това е много лошо. Защото не си…
— Зная, зная. Но не сме направили нищо. И няма да го направим, докато… — Докато не го убедя, че е окей. — Както и да е. Кажи сега за Майкъл — какво искаш да направим?
— Да поразпитаме. Колкото и да ми е неприятно, трябва да започнем от „Комън Граундс“. Вероятно Сам е там или можем да му оставим съобщение. Чух, че отново се е появил в града. — Сам беше дядо на Майкъл… и вампир. Едва не умря, след като го прободоха смъртоносно. Единствено намесата на Амели го спаси. Но още беше много слаб. Клеър се зарадва да научи, че вече е по-добре — инстинктивно усещаше, че Сам е един от най-добрите вампири. Такъв, на когото можеше да има доверие. — Е? Тръгваме ли или не?
Шейн още не бе излязъл от банята.
— Дай ми само пет минути — каза Клеър покорно. Никакъв шанс за горещ душ или за чисти дрехи — най-доброто, с което разполагаше, беше вече носено, но поне не бе спала с него. Може би ще успее да изрови онзи последен чифт бельо, скрит някъде в чекмеджето…
Някой почука на входната врата. Властно, настойчиво. Още бе много рано, а неканените посетители в Морганвил се брояха на пръсти.
Клеър нахлузи през главата си по-малко измачканата от двете тениски, сложи си чисто бельо и обу същите джинси. Забърза по коридора, докато още закопчаваше ципа. Но Ева я изпревари — вече се спускаше надолу по стълбите. Клеър тъкмо минаваше покрай банята, когато Шейн отвори вратата и подаде отвътре мократа си глава.
— Какво става?
— Не зная! — извика му тя и се втурна след Ева.
Оказа се, че беше доставка на препоръчано писмо.
Ева се подписа за получаването му. Като го завъртя в ръцете си, Клеър успя да прочете името, изписано с красив старомоден почерк: За господин Шейн Колинс. Под името бе изрисувано малко декоративно цвете. Пликът бе от плътна кремава хартия. На гърба му имаше златен печат с нещо като герб.
Ева го поднесе до носа си, подуши го и повдигна вежди.
— Брей. Скъпарски парфюм.
Махна с ръка към Клеър, която долови плътен аромат на мускус — пълен с обещания и опасности.
Шейн изтрополи на долния етаж, бос, само по джинси, с кърпа, увита около врата. Забави крачка, когато и двете момичета се обърнаха към него.
— Какво?
Ева му подаде плика.
— За господин Шейн Колинс.
Той го пое от пръстите й, изгледа го намръщено и го разкъса от задната страна. Вътре имаше прегъната картичка от същата скъпа кремава хартия, изписана с релефни букви. Шейн я изгледа за една дълга секунда, после я пъхна отново в плика и го върна на Ева.
— Изгори го — каза й той.
И се качи на горния етаж.
Ева тутакси измъкна картичката, а след като тя го направи, Клеър без особено угризение зачете над рамото й.
„Поканен сте да присъствате на бал с маски на празника в чест на пристигането на почитаемия Бишъп, в полунощ, в залата на Съвета на старейшините, събота, дванадесети октомври.
Поканата ви е от лейди Исандре, на която ще бъдете на разположение, докато тя не ви освободи.“
— Коя е Исандре? — попита Ева.
Клеър не отговори, твърде разтревожена заради последните думи: „… на която ще бъдете на разположение, докато тя не ви освободи.“
Откриха Сам Глас в „Комън Граундс“ — разговаряше с двама души, които Клеър не бе виждала, но Ева ги познаваше, ако се съдеше по това, че си кимнаха. Бяха хора, защото носеха гривни. Те се сбогуваха и освободиха двата стола за Ева и Клеър.
Сам изглеждаше също като Майкъл, но беше — естествено — доста по-стар, с малко по-широка брадичка. Вместо златисто руса коса като на Майкъл, неговата беше червена, но двамата бяха с подобно телосложение и ръст.
Тъкмо това едва не стана причина за смъртта му, когато беше прободен вместо Майкъл. Още изглеждаше изпит, помисли си Клеър, както и доста уморен. Но като ги поздрави, усмивката му бе напълно искрена.
— Дами. Радвам се да ви видя. Ева, не очаквах отново, че ще дойдеш тук или поне не по своя воля.
— Повярвай ми, нямаше да дойда, ако не трябваше да те видя — обясни му тя и потропа нервно по издрасканата маса с тъмнолилавите си нокти. — Знаеш ли къде е Майкъл?