Сам повдигна червеникавите си вежди.
— Не е ли на работа?
— Снощи излезе, без да каже къде отива. От тогава не сме го виждали. И на работа не се е появил. И така, хрумва ли ти нещо?
— Нищо добро — призна Сам и се облегна на стола си. — Взел ли е колата си?
— Да, поне доколкото ми е известно. Защо?
— Заради джипиеса. Всички наши коли могат да се проследят.
— Брей, не е зле да го зная, ако реша да се набъркам в тукашния бизнес с крадени коли — пошегува се Ева. — Кой тогава има суперсекретното устройство за проследяване и как мога да го докопам?
— Не можеш — отряза я Сам. — Аз ще се погрижа за това.
— Скоро ли?
— Колкото мога по-скоро.
— Но аз трябва да го открия! Ами ако е… — Ева се наведе още по-близо до Сам и започна да шепне: — Ами ако някой го е отвлякъл?
— Кой?
— Бишъп!
Очите на Сам се разшириха, а в кафенето много други глави се надигнаха рязко. Повечето са вампири, каза си Клеър, които познаваха Бишъп по име или поне бяха чували за него. Пък и кой друг, освен вампир, би чул нечий шепот в претъпкано помещение.
— По-тихо — предупреди я Сам. — Не се замесвай в това, Ева. Не е лъжица за твоята уста. Това е наша работа.
— Това е и наша работа. Този тип беше в нашата къща, заплашваше ни, всички нас — заяви Ева. — Не можеш ли веднага да разбереш какво става? Защото в противен случай аз ще се обадя в Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, за да ги информирам, че цяла банда от терористи дебне в мрака.
— Няма да го направиш.
— О, ще го направя. При това с радост. И ще им кажа да си вземат солариумите и да разпитат заподозрените по пладне на открито, на паркинга например.
Сам поклати глава.
— Ева…
Ева тресна с ръка по масата. Отекна като изстрел и всички глави се завъртяха към нея.
— Не се майтапя, Сам!
— Напротив, майтапиш се — заговори той преднамерено тихо. — Защото ако си сериозна, заплашваш личности, които могат да контролират следващия удар на сърцето ти, а това би било много, много глупаво. Сега ми обещай, че ще ме оставиш сам да се справя с това.
Тъмните очи на Ева не трепнаха.
— Всичко е заради Бишъп, нали? Защо е дошъл тук? И с какво се занимава? Защо си толкова изплашен от него?
Сам се изправи. Сега от него се излъчваше отчужденост и студ. Нещо, което напомни на Клеър, и то много силно, че той преди всичко е вампир.
— Прибери се у дома — каза той. — Аз ще намеря Майкъл. Не вярвам да е изпаднал в беда и се съмнявам, че има нещо общо с Бишъп.
Ева също стана и Клеър за пръв път я видя като зряла личност, като жена, която е равна на Сам.
— Дано да си прав — изрече тя, този път с по-смекчен тон. — Защото ако нещо се случи на Майкъл, заклевам се, че историята няма да приключи с това.
Сам ги проследи с поглед, докато излизаха от кафенето. Така направиха и всички останали. Някои от тях бяха разтревожени. Други изглеждаха развеселени, а трети едва сдържаха гнева си.
Но нито един от присъстващите не пропусна да ги изпрати с поглед, когато двете момичета си тръгнаха. Никой. А това беше… обезпокояващо.
Настаниха се в колата и Ева подкара, без дума да отрони. Накрая Клеър не издържа и се осмели да я попита:
— Къде отиваме?
— У дома — отвърна приятелката й. — Ще дам на Сам шанс да удържи на думата си.
Това, помисли си Клеър, щеше да накара Ева да гризе ъглите на стените и да пробива дупки в пода, докато кръстосва из къщата. А Клеър нямаше абсолютно никаква представа с какво може да й помогне.
Но нали за това бяха приятелите… да са до теб и да те пазят да не откачиш.
Телефонът звънна точно един час, след като се прибраха в къщата. Шейн седеше най-близо до него — беше окупирал това място, защото се притесняваше, че Ева ще продължи да вдига слушалката на всяка секунда, за да проверява дали има сигнал — и вдигна при първото позвъняване.
— Стъклената къща — каза той и се заслуша. Клеър видя как всеки мускул по тялото му се напрегна, сетне застина. — Върви на майната си!
И прекъсна връзката.
Клеър и Ева се вторачиха слисани в него.
— Какво, по дяволите… — извика Ева, хвърли се към телефона и го грабна, за да набере номера, проследяващ последното обаждане.
— Звездичка шестдесет и девет — подсказа Клеър. — Шейн, кой беше?
Но той не й отговори, а само скръсти ръце пред гърдите си. Ева трескаво натисна бутоните.
— Звъни — обяви тя, а след това, също като Шейн, застина. Отпусна се върху един стол.