— Мога да ви помогна в готвенето — обади се майка й и направи леко усилие да се надигне. Ева стрелна с поглед Клеър и беззвучно я подкани: „Кажи нещо!“ Клеър преглътна студения пристъп на паника и се постара гласът й да прозвучи уверено.
— Не е необходимо, мамо — заговори тя. — Всичко е наред. Ще се справим. Виж, ще приготвим повече, в случай че двамата с татко сте гладни. Ти си стой тук и се отпусни.
Майка й, която обикновено беше примадона в кухнята и „големите“ й кулинарни постижения се свеждаха най-много до кипването на вода, сега изглеждаше облекчена.
— Добре, скъпа. Ще ми кажеш, ако мога да помогна с нещо.
Майкъл отвори вратата на кухнята и влезе забързано, заедно с бащата на Клеър. Ако майка й изглеждаше уморена, то баща й изглеждаше… отнесен. Озадачен. Намръщи се на Майкъл, сякаш се опитваше да си обясни какво точно се случва, но така и не може да го проумее.
— Какво става тук? — излая към Майкъл. — Какви са онези хора отвън?
— Роднини — обясни Майкъл. — Дошли са от Европа. Вижте, съжалявам. Зная, че искахте да прекарате известно време с Клеър, но може би сега е по-добре да се приберете у дома си, а ние ще…
Той замлъкна, сетне се обърна, защото някой се бе появил на прага на кухнята зад него.
— Никой никъде няма да ходи — заяви младежът, другият от придружителите на Бишъп. Усмихваше се. — Вие сте едно голямо и щастливо семейство, така ли е, Майкъл? Нали ти си Майкъл?
— Какво, вече на „ти“ ли ще си говорим? — Майкъл избута бащата на Клеър навътре в кухнята и затръшна вратата пред лицето на другия вампир.
— Добре. Трябва да ви изведа оттук — каза той на родителите на Клеър и отвори другата врата, водеща към задния двор. — Къде е колата ви? Отпред, на улицата ли?
Навън нощта изглеждаше черна и безлюдна. Дори луната не се виждаше. Бащата на Клеър отново погледна Майкъл смръщено, след което седна край кухненската маса, заедно с жена си.
— Затвори вратата, синко — подкани го той. — Никъде няма да ходим.
— Сър…
— Татко… — опита се и Клеър да го убеди.
— Не, скъпа, тук става нещо странно и аз няма да си тръгна. Не и докато не се уверя, че си добре. — Баща й отново изгледа Майкъл сърдито. — Какви точно са тези… твои роднини?
— Такива, от които всички странят — отвърна Майкъл. — Има ги във всяко семейство. Но те са тук само за малко. Скоро ще си тръгнат.
— Тогава ще останем, докато не си тръгнат — заяви бащата.
Клеър се опита да мисли само за бърканите яйца, които приготвяше. Но ръцете й трепереха.
— Хей — прошепна й Шейн, като се наведе към нея. — Всичко е наред. Всички ще бъдем добре. — Солидното му, вдъхващо спокойствие присъствие я стопляше, докато той бъркаше усилено това, което не бе възможно да е наистина грейви сос. Знаеше го, защото кулинарните умения на Шейн се свеждаха само до приготвянето на един вид чили. Но поне се стараеше, което беше ново и нетипично за него, и навярно доказваше колко насериозно възприема цялата ситуация.
— Зная — промълви Клеър и преглътна. Ръката на Шейн се притисна нежно към нейната. Тя не се съмняваше, че ако сега ръцете му не бяха заети, щяха да я обгърнат. — Майкъл няма да им позволи да ни наранят.
— Ама ти не го ли чу? — Ева се присъедини към тях край печката, като шепнеше тревожно. Намръщи се на цвърчащия бекон. — Той не може да ги спре. Най-много да пострада яко, ако се опита. Така че май трябва отново да се обадиш на Амели и да й кажеш да си домъкне тук всемогъщия задник.
— Да, страхотна идея, няма що! Да раздразним единствения вампир, който може да ни помогне. Виж какво, ако смятаха да ни убиват, не мисля, че първо щяха да поискат бъркани яйца — тросна се Шейн. — Да не говорим за бисквитите. Ако искаш бисквити, ясно е, че си дошъл като гост.
В думите му имаше смисъл. Обаче това не спря треперенето на ръцете на Клеър.
— Клеър, скъпа? — отново прозвуча гласът на майка й. Клеър подскочи и едва не изтърси върху печката шпатулата, пълна с яйца. — Онези хора какво правят тук всъщност?
— Господин Бишъп… хм, той чака дъщеря му да дойде да го вземе. — Не беше лъжа, въобще не беше.
Бащата на Клеър стана от масата и се приближи до кафеварката, която се бе напълнила и свистеше. Сипа кафе в две чаши и ги отнесе на масата.
— Пийни си малко кафе, Кейти. Изглеждаш уморена — добави той. В гласа му се прокрадна нежна нотка, което накара Клеър да го изгледа остро. Баща й не беше от най-емоционалните, но сега изглеждаше обезпокоен, разтревожен почти колкото майка й.