— Разбира се, че не. Шейн…
— Всичко е наред. — Острата нотка бе изчезнала от гласа на Шейн. Прозвуча примирено. — Приемам го.
— И това те отвращава, нали?
Шейн вдигна сепнато глава. Двамата останаха втренчени един в друг за няколко мига, после Шейн отново задърпа Клеър.
— Да вървим — рече и добави към Майкъл: — Ще се видим у дома.
Майкъл кимна.
— До скоро.
Клеър осъзна, че той все още стискаше празната бутилка. На дъното бяха останали няколко капки. Преди вратата да се затвори между тях, тя видя, че Майкъл забеляза какво държи в ръката си и го запрати яростно в кошчето.
— О, Майкъл — прошепна тя. — Господи. — Само от този негов жест тя разбра нещо много важно.
Той наистина мразеше това. Донякъде наистина ненавиждаше в какво се бе превърнал, заради чувствата, които бе видял в очите им.
Колко гадно бе това?
Останалата част от нощта мина спокойно. На следващата сутрин ги събуди звъна на телефона.
Бащата на Ева бе починал.
— Погребението е утре — каза тя. Не плачеше. Тази сутрин не приличаше много на себе си — никакъв грим, набързо навлечени дрехи. Очите й бяха зачервени, а носът й лъщеше. Беше плакала през цялата нощ; Клеър я бе чула, но когато почука на вратата й, Ева извика, че не иска компания. Нито дори тази на Майкъл.
— Ще отидеш ли? — попита я Майкъл.
Клеър си помисли, че въпросът е странен — кой не би отишъл? Но Ева само кимна.
— Длъжна съм — отрони след миг. — Предполагам, че са прави, когато казват, че страницата трябва да се затвори. Ти ще…
— Разбира се — увери я той. — Не мога да седя до гроба, но…
Ева потръпна.
— И без това няма да ходим там. Църквата е достатъчно кофти.
— Църква? — учуди се Клеър, докато наливаше в чашите кафе за тримата. — Наистина ли?
— Никога не си срещала отец Джо, нали? — усмихна се измъчено Ева. — Ще го харесаш. Той е… впечатляващ.
— Ева беше лудо влюбена в него, когато беше на дванайсет — оповести Майкъл и си спечели един кръвнишки поглед. — Какво? Така беше и ти го знаеш.
— Беше заради расото, ясно ли е? Вече го преодолях.
Клеър повдигна вежди.
— Отец Джо дали… — Имитира забиване на вампирски зъби в шия. Двамата се усмихнаха.
— Не — поклати глава Майкъл. — Той просто няма предразсъдъци.
За Ева денят мина без особени неприятности; вършеше обичайните неща — помогна с прането, пое половината от чистенето за деня. Това беше свободният й ден. Клеър имаше няколко часа, но пропусна три предмета, по които вече бе положила достатъчно усилия и бе напреднала доста, и присъства само на едно занятие, което беше задължително. Майкъл също не отиде да дава частни уроци по китара.
Беше мило. Все едно бяха… семейство.
Погребението трябваше да се състои по обяд на следващия ден. Сутринта Клеър се зачуди какво да облече. Официалните дрехи изглеждаха… прекалено празнично. Джинсите бяха твърде ежедневни. Зае чифт черни панталони от Ева и ги комбинира с черна блуза, която също взе назаем. В комплект с бяла риза отгоре тоалетът й изглеждаше умерено почтителен.
Не беше сигурна как възнамеряваше да се облече Ева, защото в единайсет сутринта тя все още седеше пред голямото си огледало и се взираше в отражението си. И все още беше в черния си пеньоар.
— Хей — извика й Клеър, — мога ли да помогна?
— Разбира се — кимна приятелката й. — Да си вдигна ли косата?
— Ще изглежда добре — увери я Клеър и взе четката. Заразресва косата на Ева, докато заблестя, после я зави на елегантен възел и го закрепи с шнола на тила й. — Готово.
Ева посегна към кутийката с мъртвешки бялата пудра, но се спря. Срещна очите на Клеър в огледалото.
— Може би не е подходящо — промърмори тя.
Клеър не каза нищо. Ева си сложи малко червило — тъмно, но не в обичайния нюанс — и зарови в дрешника си.
Накрая избра черна рокля с висока яка, чиито поли стигаха до върха на обувките й. И черен воал. За Ева си беше доста консервативно облекло.
Четиримата бяха в църквата петнайсет минути по-рано. Когато Майкъл влезе с колата в паркинга, Клеър забеляза, че там вече са паркирани няколко вампирски коли с тъмни стъкла.
— Това единственото погребение ли е? — попита тя.
— Да — кимна той и изгаси двигателя. — Предполагам, че господин Росър е имал повече приятели, отколкото сме мислили.
Не толкова много, както се оказа; когато влязоха в преддверието на църквата, вътре беше почти празно, а в книгата за съболезнования нямаше много записани имена. Майката на Ева стоеше до нея, готова да се нахвърли на всеки, който прекрачи прага на вратата.