По-раншното описание на Майкъл бе напълно вярно — госпожа Росър не спираше да плаче. Също като Ева беше в черно от главата до петите, но облеклото й бе по-театрално — черен сатен, спускащ се на драматични и лъскави дипли, шапка с широка периферия и ръкавици в тон с останалото.
И, отбеляза мислено Клеър, когато театралничиш повече и от Ева, обезателно имаш изобилие от носни кърпички.
Госпожа Росър си бе сложила доста силен грим и спиралата за мигли бе потекла на черни вадички по страните й. Косата й бе изрусена и висеше на разрешени кичури около лицето. Клеър си помисли, че ако кандидатстваше за ролята на Офелия в градската любителска трупа, то успехът й бе в кърпа вързан.
Майката на Ева се уви около Клеър като мокро одеяло, хлипаше на рамото й и размазваше грима си по бялата й риза.
— Благодаря, че дойде — проплака тя и Клеър я потупа неловко по рамото. — Искаше ми се да познаваше съпруга ми. Той беше толкова добър човек, имаше толкова труден живот…
Ева стоеше до тях, изглеждаше далечна и леко раздразнена.
— Мамо, остави я. Тя дори не те познава.
Госпожа Росър се отдръпна, преглъщайки поредното ридание.
— Не бъди жестока, Ева, само защото ти не обичаше баща си…
Което бе най-студеното и безчувствено нещо, което Клеър бе чувала някога. Двамата с Шейн си размениха слисани погледи.
Майкъл застана между майката и дъщерята, което бе дяволски смело от негова страна. Може би се дължеше на вампирските гени.
— Госпожо Росър, съжалявам за съпруга ви.
— Благодаря ти, Майкъл, винаги си бил толкова добро момче. И ти благодаря, задето се погрижи за Ева, когато заживя самостоятелно.
Госпожа Росър издуха носа си, което й попречи да чуе язвителната забележка на Ева:
— Имаш предвид, когато ме изхвърлихте на улицата.
— Запиши ни — обърна се Майкъл към Клеър, улови ръката на Ева и я въведе в църквата. Клеър надраска набързо имената им в книгата за съболезнования, кимна на госпожа Росър — която се взираше след дъщеря си с изражение, от което стомахът на Клеър се преобърна — и сграбчи ръката на Шейн, за да последват приятелите си.
И преди бе идвала в църквата. Беше приятна — не прекалено претенциозна и потискаща, а умиротворяваща с простотата си. Не се виждаха никакви кръстове, но в момента центърът на вниманието беше големият черен ковчег в другия край на помещението. Сепна я гладката му извита повърхност и колко много й напомняше на Кръвомобила.
Мисълта накара Клеър да потръпне и да стисне още по-здраво ръката на Шейн, когато се плъзнаха на пейката до Майкъл и Ева.
Присъстваха около петнайсетина души, разпръснати в храма, а докато минутите бавно се нижеха, дойдоха още. Двама мъже в костюми — от погребалната агенция, предположи Клеър — подредиха още букети и венци от двете страни на ковчега.
Всичко наоколо й се струваше някак си нереално. А нестихващите хлипания и ридания, съпътстващи влизането на поредния опечален, придаваха още по-зловещ вид на обстановката.
Ева се надигна плавно от пейката и пристъпи към ковчега. Остана втренчена в него няколко дълги секунди, после се наведе, остави нещо отгоре му, след което се върна на мястото си. Воалът й бе спуснат и въпреки че прикриваше лицето й, можеше да се види, че изражението й бе сковано и твърдо.
— Той беше кучи син — процеди тя, когато забеляза, че Клеър я наблюдава. — Но си остава мой баща.
Облегна глава на рамото на Майкъл, а ръката му се обви около нея.
Госпожа Росър най-после влезе в храма и зае мястото си на първата скамейка пред тях четиримата. Един от погребалните агенти й подаде кутия с кърпички. Тя загреба пълна шепа и продължи да хълца задавено.
Висок, добре изглеждащ мъж в черно расо и бял стихар, с тъмнолилава стола около врата, заобиколи украсата от цветя, коленичи до вдовицата и потупа ръката й. Легендарният отец Джо, предположи Клеър. Изглеждаше мил — малко по-строг и по-млад, отколкото очакваше. Кестенява коса и златисти очи, които гледаха прямо и открито зад очилата с квадратни златни рамки. Слушаше сълзливата ода на госпожа Росър за съпруга й със съчувствено, макар и леко отнесено изражение, като кимаше, когато тя направеше пауза. Погледът му веднъж или два пъти се стрелна към часовника и той накрая се наведе и й прошепна нещо. Опечалената вдовица само му кимна.
В последната минута дойдоха още хора, достатъчно, за да запълнят половината църква. Клеър се извърна и видя познати лица: инспекторите Джо Хес и Травис Лоу, които й кимнаха, докато заемаха местата си в дъното на храма. Тя разпозна и още неколцина души, включително и четирима вампири в тъмни костюми и очила.