Шейн примигна изненадано, когато тя слезе долу. Той също бе навлякъл други дрехи, но те пак бяха в обичайния му небрежно размъкнат стил. Според Клеър единственият знак, че се опитваше да направи впечатление, бе, че може би си бе направил труда да среше косата си. Малко.
— Изглеждаш супер — усмихна се Шейн. Тя слезе от последното стъпало и двамата се озоваха на едно ниво. Той я целуна. Дълго и бавно. Отначало устата му имаше вкус на паста за зъби, но след малко отново си беше Шейн и то беше толкова, толкова страхотно, че тя се надигна неволно на пръсти, за да се доближи повече до него. — Кротко, момиче. Мислех, че ще излизаме. А като ме целуваш така, ме караш да се замисля дали да не си останем у дома.
Клеър трябваше да признае, че и тя също си мислеше за това. Особено след като къщата беше празна и двамата бяха съвсем сами.
Усети, че същата мисъл се стрелна в ума на Шейн и за секунда очите, както и зениците му, се разшириха.
О, каква възможност!
— Ако ще ходим, е по-добре да тръгваме — промърмори Клеър със съжаление. — Само че… как ще стигнем до там?
Шейн й предложи ръката си.
— Доколкото чух, нощта е прекрасна за разходка.
— Сигурен ли си?
Той потупа златната й гривна, а сетне и своята бяла пластмасова болнична лента.
— Това може да е единствената нощ за развлечения, която ни е дадена в този град. Да живеем опасно!
Беше готино да върви ръка за ръка с Шейн и да не се тревожи (е, поне не много) за евентуалната опасност, която може да ги връхлети от сенките на мрака.
Поне тази вечер опасностите стояха надалеч. Разходката до „Комън Граундс“ беше кратка, но самотна; Клеър се чувстваше малко нереално, да се движи бавно в тъмнината покрай заключените къщи с осветени прозорци. Хората не се осмеляваха много да излизат навън след залез-слънце, а когато го правеха, се движеха предимно на групи или с коли.
Двама души в нощ като тази… изглеждаше подозрително. Когато изминаха половината път до кафенето, Клеър видя една кола да влиза в алеята пред тях. Когато ги погледна, жената зад волана доби такова паникьосано изражение, че Клеър осъзна, че ги е помислила за…
Вампири. Което беше едновременно и смешно и тъжно.
Жената грабна покупките си и забърза към дома си. Затръшна шумно входната врата, след което се чу остро стържене на метал, докато заключваше и пускаше резетата.
Клеър не каза нищо на Шейн и той също не се реши да направи някакъв коментар, но девойката не се съмняваше, че и той изпитва същата смущаваща вина. Но какво биха могли да кажат? Всичко е наред, госпожо, не сме дошли, за да изсмучем кръвта ви?
Клеър си отдъхна, когато видяха топлата, златиста светлина да струи от прозорците на „Комън Граундс“. Очевидно бизнесът вървеше добре — от двете страни на улицата бяха спрени коли, а когато двамата с Шейн се приближиха, отпред паркираха още няколко.
— Ще бъде истинска лудница — промърмори Шейн, но не прозвуча недоволно. — Следващият път ще те заведа на някое тихо и приятно място.
Клеър претърси спомените си. Толкова много неща се бяха случили, откакто се запозна с Шейн, но беше почти сигурна, че това е тяхната първа, истинска среща, когато излизаха сами. Което беше смайващо и сладко и толкова ценно за нея по начини, които Шейн едва ли би могъл някога да си представи. Тя се наслади на топлината на ръката му, преплетена с нейната, усмихна му се и влезе в „Комън Граундс“, докато той й държеше вратата отворена.
Шумът вътре бе оглушителен. Обикновено кафенето беше тихо място, в никакъв случай отегчително, но със залязване на слънцето възбудата нарастваше, а тази нощ направо щеше да продъни тавана. Всички маси бяха заети — най-вече от хора, но Клеър зърна в ъглите на заведението няколко вампири, които разпозна, включително и Сам. Единственият роднина на Майкъл в града бе дошъл да го подкрепи. Сам й се усмихна и й махна и Клеър отвърна на поздрава му.
Самият Майкъл стоеше в свободното пространство зад бара, изглеждаше напрегнат и малко блед. Беше облечен в обикновена сива тениска и джинси, а акустичната му китара висеше на ремъка, преметнат през тялото му. Клеър си помисли, че колието от мидени черупки, което носеше, изглежда ново — подарък от Ева? А може би талисман за късмет?