— Не се хабете, приятели — надвика той шума. — Едва сега започваме.
Това бе най-хубавата вечер, която Клеър бе имала в Морганвил. Никога не се бе чувствала така неотделима част от нещо, никога не бе виждала толкова много единение в едно място, пълно с толкова различни хора. Безгрижни студенти тупаха дружески по гърба коренни жители на Морганвил с гривни, вампири се усмихваха непринудено на хората и дори Оливър изглеждаше заразен от всеобщата еуфория.
Майкъл слезе от сцената чак след три биса и продължителни бурни овации. Той се отправи по най-краткия път право към Ева, грабна я в обятията си и след това я целуна толкова страстно, че Клеър отвърна поглед. Когато се отдръпнаха един от друг, за да си поемат въздух, Майкъл продължаваше да се усмихва.
— Е? — попита той. — Не се издъних, нали?
Шейн му подаде ръка.
— Не се издъни. Поздравления, пич.
Майкъл пренебрегна ръката му и го прегърна, после се извърна към Клеър. Тя не се поколеба да го прегърне. Той беше по-топъл от обичайното и потен; досега не бе знаела, че и вампирите се потят. Може би просто обикновено не се напрягаха толкова много.
— Беше невероятен — прошепна Клеър. — Аз просто… адски готин си. Леле! Адски готин ли казах?
Той я целуна по бузата, а после се обърна към тълпата въодушевени почитатели, чакащи нетърпеливо да му стиснат ръката. Повечето бяха момичета. Клеър се отдръпна към Шейн.
— Разбра ли какво имах предвид? — попита я гаджето й. — Добре, че Ева е тук. Това може да замае главата на всекиго.
— Дори и на вампир?
— Ъхъ. Особено на вампир.
Бяха нужни петнайсет минути, за да се успокоят духовете на новопокръстените му фенове, след което масите се опразниха, като останаха само неколцина пристрастени кафеджии. Клеър и Шейн грабнаха по един стол и още напитки, докато Ева помагаше на Майкъл да си събере нещата.
— Хей — обади се Клеър и Шейн я удостои с пълното си внимание. — Благодаря ти.
Той повдигна вежди.
— За какво?
— За най-прекрасната среща, която някога съм имала.
— Това? Не. Средна ръка. Мога да се справя много по-добре.
Тя наклони глава.
— Наистина ли?
— Абсолютно.
— Искаш ли да го докажеш?
Незнайно как ръката му улови нейната и топлите му пръсти погалиха дланта й.
— Някой ден — промълви той. — Скоро.
Тя установи, че отново е забравила да диша, докато си фантазираше захласнато всички възможности. Шейн се усмихна, бавна и порочна усмивка, а на нея й се прииска да впие устни в неговите още в този миг и дълго да го целува.
— Готови ли сте? — Майкъл стоеше до масата и ги гледаше. Част от сценичния му блясък се бе стопил и той отново беше нормалният Майкъл — макар и малко уморен. Клеър изгълта набързо топлото си какао и кимна.
Дори и най-хубавите вечери свършват.
Клеър се приготвяше да си ляга, когато чу писъка на Ева — не писък от рода на: „Престани да ме гъделичкаш, гадняр такъв“, а истински писък на ужас, който разцепи къщата като зловещия вой на трион.
Тя нахлузи горнището на пижамата си, навлече отгоре пеньоара и изтича в коридора, докато завързваше колана. Шейн вече беше изскочил от стаята си и хукна към стълбите, все още облечен с джинси и широка тениска.
Когато стигнаха до антрето, завариха Майкъл седнал на пода да държи в ръцете си едно окървавено момиче. Ева залостваше трескаво входната врата.
— Миранда — рече Майкъл и отметна оплесканата с кръв коса от лицето й. — Миранда, чуваш ли ме?
Клеър осъзна в безмълвен шок, че това беше някогашната приятелка на Ева, Миранда — всъщност още хлапе, в онзи труден етап от живота, когато момичетата копнеят и едновременно се боят да станат жени. Мира бе понапълняла малко от последния път, когато Клеър я бе видяла — не беше толкова плашещо кльощава — но все още приличаше на безпризорно дете.
Ранено дете. На главата й имаше дълбока рана и кръвта се стичаше по врата й, процеждаше се през пръстите на Майкъл и капеше върху сините му джинси.
— Ох — прошепна Миранда и се разплака. — Ох. Ударих си главата.
— Всичко е наред, вече си в безопасност — успокои я Ева. Отпусна се на колене срещу Майкъл и протегна ръце; Майкъл бързо й прехвърли момичето. Зениците му се бяха смалили, приличаха на върховете на карфици и той изглеждаше… различен. — Майкъл, може би е по-добре да отидеш да… се измиеш.
Той кимна вдървено, мина покрай Шейн и Ева и се стрелна нагоре по стълбите като светкавица.
— Да се обадим на „Бърза помощ“? — предложи Шейн.
— Не! Не, не мога! — извика обезумяло Миранда. — Моля ви, не ме изпращайте там. Вие не знаете… не знаете какво ще направят… огънят…