Ева продължи да държи момичето в прегръдките си, макар че Миранда се мяташе неистово.
— Добре, дете, няма да те изпратим никъде. Обещавам. Успокой се. Шейн… май трябва да донесеш домашната аптечка, кърпи и гореща вода.
— Аз ще помогна — намеси се Клеър и двамата с Шейн се запътиха към кухнята. Когато тя погледна назад, видя, че Миранда е спряла да се съпротивлява и лежи изтощена в ръцете на Ева. — Какво й се е случило?
— Морганвил — сви рамене Шейн. Бутна кухненската врата и се запъти право към шкафчето под мивката. Май напоследък аптечката се радваше на доста внимание, помисли си Клеър, докато пускаше топлата вода и се оглеждаше за чисти кърпи.
Раната на Миранда не се оказа толкова страшна, както се опасяваше Клеър — имаше много кръв, но беше повърхностна и Ева я превърза сръчно.
Но имаше малки дупки на врата, които изглеждаха съвсем пресни. Ева я попита за тях и Миранда се смути и дръпна нагоре яката на ризата си.
— Не е твоя работа — тросна се тя.
— Бил е Чарлс, нали? Кучи син. — Ева не понасяше вампирите, които се захващаха с малолетни — всъщност, от това, което Клеър бе разбрала, по-голямата част от останалите вампири също не го приемаха. В крайна сметка имаше закони срещу това. Зачуди се дали Амели знае за Чарлс и Миранда. Или дали изобщо й пукаше. — Не бива да му позволяваш да ти се нахвърля така, Мира! Знаеш го!
— Той беше толкова гладен — измънка момичето и оброни глава. — Зная. Но не ме заболя, наистина.
От думите й Клеър едва не повърна. Двамата с Шейн се спогледаха.
— Ето един тип, който си плаче да бъде прободен с кол — заяви той.
Миранда вдигна рязко глава.
— Това не е смешно!
— Да ме виждаш да се смея? Миранда, този тип е педофил. Фактът, че само смуче кръвта ти, вместо да… — Шейн млъкна и впи поглед в момичето. — Вместо онова, нали се сещаш?
Беше невъзможно да се каже дали Миранда проумява за какво намеква, но Клеър реши, че е разбрала, защото момичето явно се притесни. Опита се да стане от стола, на който я бяха настанили.
— Трябва да се прибирам.
— Стига, спри се! Та ти едва можеш да стоиш права! — извика Ева и я бутна отново на стола. — Клеър, ще провериш ли как е Майкъл? Дали е добре?
С други думи Ева и Шейн трябваше да зададат някои въпроси на момичето, лични въпроси. Клеър кимна и се качи горе. Вратата на банята беше затворена и тя почука тихо.
— Майкъл?
Никакъв отговор. Натисна дръжката. Заключено.
Стори й се, че чу стъпки надолу по коридора и се извърна, но не видя никого. Не чу вратата да се отключва, ала когато отново се обърна, вратата на банята беше отворена и Майкъл стоеше на няколко сантиметра от нея.
Тя се препъна, докато отстъпваше назад. Вместо просто да се измие, той си бе взел душ; косата му беше мокра, а около кръста му бе увита кърпа. Виждаше се толкова много от Майкъл, много повече отколкото бе свикнала, а то бе… впечатляващо.
Клеър заотстъпва назад към стената.
— Съжалявам — изломоти той, но беше ясно, че лъже. По-скоро изглеждаше раздразнен, напрегнат и нервен. — Тя още е тук. — Не беше въпрос, но Клеър кимна. — Не може да остане. Трябва да я махнем оттук.
— Не мисля, че е в състояние да си тръгне — възрази Клеър. — Изглежда е изпаднала в истерия. Шейн и Ева…
— Все още усещам миризмата на кръвта й — прекъсна я Майкъл. — Отмих я от себе си. Свалих дрехите си. Взех си душ. Но нищо не помогна, все още… тя трябва да си върви. Сега.
— Какво не е наред с теб? Мислех, че ти… — Поколеба се, сетне имитира пиене.
— Пих. — Майкъл потърка лице с двете си ръце. — Предполагам, че съм изразходвал много енергия на шоуто тази вечер. Гладен съм, Клеър.
Много му струваше да го изрече. Клеър преглътна и кимна.
— Почакай тук.
Слезе долу, мина покрай Шейн и Ева, които все още разговаряха оживено със среднощната им неканена гостенка, и влезе в кухнята. На най-долния рафт в хладилника имаше няколко бутилки, които биха могли да са пълни с бира, но не бяха. Бяха три. Тя грабна едната, без да я поглежда отблизо, като се постара да остане скрита отстрани до тялото й, докато подминаваше малката група. Никой не погледна към нея; бяха твърде заети да пазят собствените си тайни.
Майкъл още я чакаше, облегнат на рамката на вратата на банята. Изправи се, като видя какво държи Клеър в ръката си. Подаде му мълчаливо бутилката, той отвори капачката с палец и допря студената бутилка до устните си, без да откъсва поглед от нея. Съдържанието приличаше повече на сироп, отколкото на кръв и Клеър едва не се задави.