Нещо много по-лошо.
— Говоря сериозно, Шейн. Много ли си зле? — прошепна му тя, съвсем тихо, колкото само той да я чуе. Шейн разроши косата й и я целуна.
— Добре съм — успокои я. — Необходимо е нещо повече от джобно ножче, за да бъде победен един Колинс. Можеш да си сигурна в това.
Излишно бе да се споменава, че сега бяха изправени срещу нещо дяволски по-голямо и той го знаеше.
— Не върши глупости — предупреди го момичето. — Иначе ще те убия. Собственоръчно.
— Ей, каква си. Какво стана с безусловната и безгранична любов?
— Умори се да те посещава в болницата. — Тя издържа на втренчения му поглед. — Каквото и да си намислил да правиш, откажи се. Трябва да изчакаме. Длъжни сме.
— Да, всички вампири все това повтарят. Сигурно е истина. — Мразеше да го чува да изрича думата по този начин, с такава ненавист. Когато я казваше, тя винаги си мислеше за Майкъл, за това колко страда той заради омразата на Шейн. Майкъл не бе искал да става вампир и с все сили се опитваше да приеме съдбата си.
А Шейн с нищо не го облекчаваше.
— Виж. — Шейн обхвана лицето й с шепи и се вгледа напрегнато в очите й. — Какво ще кажеш двете с Ева да се махнете оттук? Те не ви следят. А аз ще ви прикривам.
— Не. Няма да изоставя родителите си. Няма да изоставя теб.
Не им остана време да продължат разговора, защото откъм дневната се разнесе силен трясък. Вратата на кухнята се отвори със замах и Майкъл се запрепъва през прага, стиснат за гърлото от красивия млад вампир, който беше пристигнал с Бишъп. Вампирът блъсна Майкъл в стената. Майкъл продължаваше да се съпротивлява, но май нямаше много шансове.
Другият вампир отвори уста и се озъби. Блеснаха големите му вампирски зъби, остри като кинжали.
Майкъл също се озъби и Клеър неволно се притисна уплашено до Шейн.
— Хей! Пусни го! — извика Шейн.
— Недей! — изкрещя Майкъл, но Шейн, разбира се, не го послуша, нито пък Клеър щеше да успее да го спре, макар да бе вкопчила ръка в неговата.
Това, което го спря, беше Ева, стиснала голям, страховит нож. Изгледа Шейн с бесен предупреждаващ поглед, а после се завъртя и насочи ножа срещу вампира, притиснал Майкъл до стената.
— Ей, ти! Пусни го!
— Не и докато не се извини — отвърна вампирът и потвърди намерението си, като пак блъсна Майкъл в стената, толкова силно, че всичко стъклено в кухнята се разтресе. Не… не ги разтресе само ударът, а някаква приглушена вибрация, идваща от самото помещение. От стените, от тавана… от цялата къща. Отекна като предупредително ръмжене.
— По-добре го пусни — обади се Клеър. — Не усещаш ли какво става?
Вампирът я изгледа намръщено. Красивите му зелени очи се присвиха, а зениците му се разшириха.
— Какво правите?
— Нищо — отвърна Ева и го посочи с ножа. — Ти го правиш. На къщата не й харесва да се държиш грубо с Майкъл. А сега се дръпни от него, преди да се случи нещо лошо.
Той мислеше, че блъфират — Клеър го виждаше в очите му — но в същото време не желаеше да насилва късмета си. Пусна Майкъл, а устните му се извиха презрително.
— Махни това, глупачке — каза той на Ева и преди някой от тях да успее дори да мигне, вампирът изби ножа от ръката й, — изби го толкова силно, че прелетя през кухнята и се заби в стената. Ева сви ръката си и я притисна към гърдите си, докато пристъпваше по-далеч от него.
— Извини се. Поискай ми прошка, задето ме заплаши — нареди й той.
— Ухапи ме! — озъби му се тя.
Очите на вампира блестяха като нагорещен кристал. Скочи към Ева. Майкъл реагира светкавично. Клеър никога не го бе виждала да се движи с такава скорост, във въздуха само се мярна нещо и в следващия миг непознатият вампир се стовари с трясък върху печката. Разпери ръце, за да се подпре и тя чу как дланите му изсъскаха зловещо върху газовите котлони, след което изкрещя, обезумял от болка.
Наистина положението ставаше много напечено, а те нищо, нищичко не можеха да направят.
Шейн сграбчи Ева за рамото, а Клеър — за ръката, за да ги издърпа в ъгъла зад кухненската маса, където поне имаха някакво прикритие. Но така Майкъл остана съвсем сам да се бие с вампира, с противник, който не беше в неговата категория и приличаше повече на дива котка, отколкото на човек.
Не отне много дълго, може би само броени секунди, и силите на Майкъл започнаха да отслабват. Непознатият вампир го повали на пода и го възседна. Надвеси се върху него, озъбен, с блеснали очи. Температурата в кухнята спадна до леденостудена и Клеър можеше да види собствения си дъх, докато излизаше на пресекулки като бяла пара от гърдите й, сковани от страх. Отново се разнесе онзи глух тътен, като разклати чиниите, чашите и тиганите.