Наистина изглеждаше абсурдно, но трябваше да признае, че не приличаше на Клеър Денвърс. Никак. Бяло лице, с което Ева щеше да се гордее. Пълни яркочервени устни. Огромни, очертани с черна линия очи с малки смешни бръчици за привличане на вниманието.
Плътно прилепващ към тялото костюм от горнище и клин, обшит с червени и черни диаманти. Матадорска шапка с пискюл.
— Какво се предполага, че съм? — попита смаяно Клеър.
Миърнин я изгледа разочаровано.
— Арлекин — оповести и се завъртя като малко щуро момиче. — А аз съм Пиеро. — Вампирът беше облечен в бяло и колкото нейният костюм бе прилепнал, толкова неговият бе широк и се издуваше около тялото му като робите на певците в църковния хор, с бели панталони отдолу. Около врата си имаше яка с огромни къдри, а на главата му бе кацнала бяла шапка, която приличаше на конусите, които оставят по шосетата при ремонт. Същият екстравагантен грим като нейния, който правеше тъмните му очи да изглеждат по-големи и налудничави. — На нищо ли не ви учат в това училище?
— Не и на това.
— Жалко. Предполагам, че е резултат от факта, че получавате голяма част от образованието си от Гугъл. — Нахлузи нещо през главата й. — Маската ви, госпожице. — Беше обикновено домино, но в същите червени и черни цветове като костюма й. — Можеш ли да правиш странично колело? Задно премятане?
Тя го изгледа безпомощно.
— Аз съм зубър смотаняк, а не акробат или мажоретка.
— Жалко и за това. — Той си сложи своята маска от парче чисто черен сатен. Беше изрисувал лицето си, за да е в тон с нейното — мъртвешки бяло, големи червени устни. — Е, вече имаме костюми. Сега е нужно да се подсигурим с нещо в наша защита, в случай че нещата се оплескат. А доколкото познавам Бишъп, съм сигурен, че ще стане точно така.
Намираха се на тавана в Стъклената къща, заобиколени от нещо, което приличаше на многовековна колекция от… предмети. Клеър никога досега не бе идвала тук, всъщност никога не бе знаела, че има вход към тавана. Миърнин я бе завел във викторианската тайна стая, после натисна няколко бутона върху стената, които приличаха на глави на гвоздеи и се отвори друга тайна врата, от която се излизаше в прашен, затрупан с мебели коридор, водещ към просторно, тъмно помещение, приличащо на склад. Той откри костюмите в един сандък, който изглеждаше достатъчно стар, за да е служил на някого по време на Гражданската война. Тоалетната масичка, пред която седеше Клеър, беше навярно още по-стара. Прахта върху нея изглеждаше направо древна.
Миърнин се промушваше между купчините кутии, куфари и разхвърляни съкровища и мърмореше нещо на някакъв чужд език. Започна да рови наоколо. Клеър отново се взря в отражението си в огледалото. Гримът и костюмът я караха да изглежда студена и непозната, но очите си оставаха очите на Клеър, а те бяха изплашени.
Не мога да повярвам, че се каним да направим това, помисли си девойката.
Миърнин изскочи до нея като ужасяваща кукла клоун, изскачаща на пружина от кутия. Мъкнеше куфар с големината на Роуд Айланд. Пусна го на дървения под, където той тупна тежко.
— Та–та–тааа! — Вампирът отвори с театрален жест капака и зае героична поза.
Вътре имаше оръжия. Много оръжия. Арбалети. Ножове. Мечове. Кръстове с остри, зловещо стърчащи върхове.
Миърнин затършува в купчината и измъкна прашлясало шише, което някъде в Средните векове навярно е съдържало парфюм.
— Светена вода — обяви той. — Истинска светена вода, благословена от самия папа. Голяма рядкост.
— Какво е това? Откъде се взеха всички тези неща?
— От хора, които са се провалили в начинанията си — осведоми я вампирът. — Не бих препоръчал онези зелените шишета със запалителна течност. Те ще изпълнят предназначението си, но има голяма вероятност с тяхна помощ да избиеш не само враговете си, но и съюзниците си. От светената вода боли, но тя не унищожава. Предпочитам да се придържаш към методи, които не са смъртоносни.
— Защо?
— Дори и да победим, Амели ще е принудена да съди всеки човек, който убие вампир. А ти знаеш как свършва подобен процес. — Клеър го знаеше и потрепери. Шейн едва не беше убит за убийство, което не бе извършил. — Така че ако трябва да се извършва убийство, остави тази работа на мен или на друг вампир. И без това ние сме по-подходящи. — Сгъна на две кърпа върху дланта си, взе един украсен, среден по големина кръст с остър връх и й го подаде внимателно. — Само за самоотбрана. А сега, за мен…
Миърнин избра страховит остър нож и огледа критично острието, сетне го пъхна обратно в кожената му кания. След миг тя изчезна отстрани под туниката му.