Затвори капака на сандъка.
— Това ли е всичко? — изненада се Клеър. Вътре на негово разположение имаше цял арсенал.
— Това е всичко, от което се нуждая. Време е да вървим — подкани я спътникът й. — Ако си сигурна, че искаш да го направим.
— Сигурна съм. — Клеър наведе глава и огледа прилепналия си костюм. — Хм… къде са ми джобовете?
11
Стъклената къща се намираше в това, което Клеър бе започнала да нарича Невъзможна транспортна мрежа… системата от портали на Миърнин, достигаща общо до двайсет места в града, които тя бе успяла да идентифицира. Един от порталите беше в тяхната дневна. Другият, разбира се, беше към затвора, който напоследък служеше за негова резиденция. Трети портал излизаше в къщата на старата дама Дей, а Клеър подозираше, че повечето, ако не всички къщи на Основателя имаха подобни връзки.
Съществуваше портал и към замъка на Амели — или поне Клеър мислеше за него като за замък: нямаше представа как изглежда отвън. Дори не знаеше в коя част на града се намира. Но отвътре изглеждаше сякаш постройката е много, много стара. В системата от портали имаше изходи към сградата на университетската администрация, към библиотеката, кметството и към сградата на Съвета на старейшините.
Където щеше да се състои балът.
— Не мога да повярвам, че правим това — прошепна Клеър, докато Миърнин се взираше съсредоточено в празната стена в дневната на Стъклената къща. — Миърнин, сигурен ли си? Може би трябва да използваме кола или друго транспортно средство.
— Така е по-бързо — отвърна съучастникът й. — Не се страхуваш, нали? Няма защо. Ти си с мен. — Изрече го с безгрижна арогантност и тя отново потръпна от студения хлад на съмнението. Той добре ли беше? Изглежда мислите му течаха съвсем гладко и смислено, но имаше нещо… особено. Милият и приветлив Миърнин, който обикновено се появяваше по време на кратките му периоди на здрав разум, бе изчезнал и тя всъщност изобщо не познаваше този Миърнин.
Но той й бе дал светена вода и кръст, а не бе длъжен. Освен това… тя се нуждаеше от него.
Нали така?
Вече беше късно да промени решението си. Частта от стената, в която Миърнин се взираше, затрептя и се разтопи в сива мъгла. Мъглата се завихри, доби цвят и се превърна в тъмнина с тънка ивица златна светлина, едва видима в далечния край.
Приличаше на вътрешността на килер.
— Ела — подкани я Миърнин и протегна ръка към нея. Тя я пое и двамата пристъпиха заедно в мрака. Тя усети как зад тях порталът се затваря и когато се обърна да погледне, там нямаше нищо.
Мястото миришеше на препарати за чистене и когато Клеър протегна ръка, пръстите й докоснаха дървената дръжка на метла. Килерът на портиера. Е, така появата им щеше да е по-малко забележима.
Оставаше само да се измъкнат от килера.
Миърнин не спря. Протегна се, завъртя дръжката на вратата и я открехна.
— Чисто е — оповести и я разтвори по-широко. Излезе пръв. Клеър бързо го последва и затвори вратата зад гърба си. Озоваха се в нещо, което приличаше на коридор към сервизните помещения, с гладки бели стени и тъмночервен килим на пода.
Всички врати бяха без табели. И еднакви. Клеър се опита да ги брои, за да е сигурна, че ще може отново да намери килера.
— Оттук — рече Миърнин и пое надолу по коридора вдясно. Докато вървеше, бялата му туника се издуваше като балон. Би трябвало да изглежда смешен с тази конусовидна шапка, но някак си… някак си не беше. — Май че ти трябваше да бъдеш Пиеро, малка Клеър. Пиеро е мил и наивен добряк. Не е като Арлекин. Либитор френзи, Клеър.
— Какво?
— Казах, ти трябваше да си Пиеро…
— Не — промълви тя. — Ти каза либитор френзи. Какво означава това?
— Какво съм казал? — Миърнин я изгледа странно. — Това са глупости. Аква дантела.
Тя застина на място и след няколко крачки той осъзна, че е изостанала и се обърна нетърпеливо.
— Клеър, игуана време.
— Миърнин, говориш безсмислици. Аз… мисля, че действието на серума отслабва.
— Чувствам се дейно.
— Чуваш ли се какви ги дрънкаш?
Той вдигна ръце. Не би могъл да осъзнава, че говори несвързано. Неврологични усложнения, помисли си момичето. Искаше й се да можеше да се консултира с доктор Милс. Разбира се, той е издълбал част от мозъка си. Това би могло да причини известно разстройство. В същото време той бе говорил съвсем смислено допреди няколко минути.
Клеър се опита гласът й да прозвучи колкото се може по-спокойно.
— Мисля, че се нуждаеш от още една инжекция. Моля те. Не мисля, че трябва да чакаме да видим колко още ще се влоши състоянието ти, нали?