Когато двамата с Миърнин стигнаха до началото на опашката, чашата й бе празна; Клеър се чувстваше сгорещена и малко замаяна и беше благодарна, че Миърнин я държи под ръка. Церемониалмайсторът Джон се оказа от лявата страна на Миърнин и за секунда изглеждаше леко изненадан, после произнесе с обичайната си напевност:
— Лорд Миърнин с придружителката си Клеър Денвърс.
Дотук с незабелязаното присъствие.
Глави се обърнаха. Много глави се обърнаха и макар че вампирите не ахкаха, Клеър чу надигналият се шепот, когато двамата с Миърнин влязоха в залата. Беше подобно на пещера помещение, с нисък сводест таван — тъмно място, обзаведено като бална зала, с кръгли маси и столове и сцена с голям подиум. Покривки от фин лен. Всяка маса бе украсена с изискано аранжирани цветя. Проблясващ кристал и лъскав китайски порцелан. Цялата зала бе осветена от свещи — хиляди свещи, в масивни кристални свещници.
Щеше да бъде вълшебно, ако не беше толкова зловещо. Притеснението от цялото това внимание — стотици очи, наблюдаващи всяко тяхно движение — бе накарало коленете на Клеър да омекнат като гумени.
Миърнин изглежда го усети.
— Успокой се — промълви тихо. — Усмихни се. Вдигни глава. Никакъв признак на слабост.
Тя се опита. Не беше сигурна как се е справила, но когато той я пусна близо до един стол, тя побърза да се отпусне върху него. Двамата се намираха край празна маса в дъното на залата. Когато се огледа, Клеър забеляза, че Сам е седнал недалеч от тях, както и Оливър. Ева беше с него и зяпаше Клеър с широко отворени очи.
Не можеше да види Майкъл. За нещастие, виждаше отлично Шейн, защото мястото на Исандре бе върху подиума на сцената. Тя бе изкачила стъпалата заедно с Шейн, като го водеше за каишката, така че всички да го видят. Двамата седяха от едната страна на дълга маса; Франсоа и дамата му за вечерта бяха настанени на отсрещната.
Все още нямаше и следа от Амели или Бишъп.
Бащата на Клеър понечи да стане от мястото си в другия край на залата, но вампирката с него улови ръката му и го дръпна обратно на стола. Очевидно правилата не допускаха задушевни разговори и смесване на компаниите. Клеър отчаяно искаше да отиде при него, но когато погледна Миърнин, той поклати глава.
— Прояви търпение. Ти искаше да играеш тази игра, Клеър. Сега ще разберем дали наистина притежаваш достатъчно кураж и дързост за това.
— Това е баща ми!
— Казах ти, че ще бъде изпитание на нервите. Твоите са на показ. Овладей се.
Страхотни указания от един тип, чиито очи ставаха червени, когато някой, дори и толкова безобиден като Сам, го подразни. Но Клеър се съсредоточи, правейки дълбоки и бавни вдишвания, като държеше погледа си сведен надолу, далеч от изкушението.
— Ах! — възкликна със задоволство Миърнин. — Те са тук.
Той, разбира се, имаше предвид Амели и Бишъп. Амели влезе първа отдясно на сцената — бляскава скулптура, цялата в бяло, толкова студено, че чак бодеше очите. Представляваше нещо като някакъв леден дух, изключително подходящо в много отношения. Платинената й коса бе сплетена в кула от кристал и тя изглеждаше изящна и крехка.
Тя бе уловила под ръка Джейсън Росър. Поне Клеър мислеше, че е Джейсън. Никога не го бе виждала изкъпан и подстриган, но ако не друго, поне разпозна приведените му рамене и походката. Беше облечен в кафяво монашеско расо с качулка. Тя е избрала някой, който можеше да си позволи да изгуби, помисли си Клеър. Затова не е избрала мен. Фактът, че е била така грижливо предпазена, би трябвало да я накара да се почувства по-добре, но някак си не беше така.
Бишъп влезе откъм лявата страна на сцената. Беше облечен в пурпурните одежди на епископ, но без кръста. Дори имаше на главата си висока шапка — митрата.
Със себе си водеше ангел. Във всеки случай беше жена, облечена като Божи пратеник, с фини пухкави бели криле, които стърчаха над главата й и се влачеха по пода зад нея.
Клеър притисна двете си длани към устата, за да спре писъка, който заплашваше да изригне.
Това беше майка й.
— Спокойно — каза Миърнин. Студената му ръка стисна нейната. — Какво ти казах? Контролирай се! Очаква ни още дълъг път.
Не искаше да го слуша. Искаше да грабне майка си, баща си, Шейн, Майкъл и Ева. Искаше всички да се махнат оттук, да прекосят на бегом границите на Морганвил и да продължат нататък, без да спират.
Не искаше повече да бъде тук.
Други гости заеха останалите празни места край тяхната маса, като двама от тях бяха Чарлс и Миранда. Миранда изглеждаше ужасяващо млада и бледа под змиевидната си коса и гръцка роба. Тя седна до Клеър и стисна ръката й под покривката на масата. Клеър не се възпротиви. Ръката на момичето беше студена като тази на Миърнин и с лепкава от студа пот.