Според Клеър това щеше да се проточи с часове. Беше доволна, че са седнали, защото щеше да е истинско мъчение да стоят прави. Джон от Лийдс викаше отделните имена, съответният вампир се изправяше и отвеждаше своя придружител човек, за да бъде представен на Бишъп; Бишъп кимаше и това бе всичко.
Докато ритуалът на живот и смърт продължаваше, Клеър започваше да се отегчава.
И изведнъж отегчението й се изпари.
Първият признак, че нещо ще се случи, бе, когато Сам се изкачи на подиума със своя „дар“ — той се поклони на Амели, но само кимна на Бишъп. Миърнин издаде тих звук и се наведе напред, тъмните му очи горяха напрегнато, а Бишъп се изправи на трона си.
— Приветствам те в Морганвил, но няма да ти се закълна във вярност — каза Сам.
Залата изведнъж притихна, не се чуваше дори шумоленето на дрехи, нито подрънкването на чаши и прибори. Клеър забеляза, че Амели се придвижи по-близо до Сам, като се отдели от останалите вампири.
— Няма ли? — повдигна вежди Бишъп и даде знак на Сам да се приближи към него. Сам се подчини, но направи само една крачка. — Твоята господарка ще ме признае. Защо не и ти?
— Аз съм дал друга клетва.
— На нея — рече Бишъп. Сам кимна. — Е, в такъв случай нейната клетва към мен ще обвърже и теб, Самюел. Вярвам, че ще стане така. — Огледа момичето. — Остави подаръка си.
Сам не помръдна.
— Не.
Амели му промърмори нещо, но беше прекалено тихо и Клеър не можа да различи думите, въпреки отличната акустика в залата.
— Тя е моя отговорност — заяви Сам, — а ако искаш подарък, приеми това, което Морганвил ти предлага. Свободата.
Бръкна в джоба на сините си джинси като на Хъкълбери Фин, привързани на кръста с въже, и извади найлоново пликче с кръв.
Исандре скочи от мястото си. Франсоа я последва.
— Как смееш! — озъби се Франсоа и изби найлоновия плик от ръката на Сам. — Махни веднага това отвратително нещо!
Исандре сграбчи за косата придружителката на Сам и я повлече към Бишъп.
— Тя е дар — обяви — и ти нямаш право да му я отказваш.
— Той няма право — заговори Амели. Всяка дума отекваше ясно и звънко като кристал. — Но аз имам.
Погледът на Бишъп се преплете с нейния и за един дълъг, много дълъг момент, никой не помръдна.
Тогава Бишъп се усмихна, отпусна се назад в трона си и махна с ръка.
— Отведи я, Самюел. В крайна сметка виждам, че тя не е по вкуса ми.
Сам сграбчи ръката на момичето, избута Франсоа от пътя си и заслиза по стълбите на подиума към балната зала. Докато се отдалечаваше, в мрака се разнесе шепот. Сам се насочи право към масата, където седеше Майкъл, наведе се и каза нещо. А Майкъл му отвърна. Изглеждаше напрегнат и малко отчаян. Какъвто и да бе предметът на спора им, необходимостта да застане на другата страна явно разкъсваше Майкъл.
Сам го дръпна рязко и го изправи на крака и този път Клеър го чу да казва:
— Просто ела с мен!
Не се разбра дали Майкъл щеше да го последва, или не, защото в този миг Джон от Лийдс оповести:
— Майкъл Глас от Морганвил.
Всички зачакаха да видят какво ще направи най-младият вампир в града.
Майкъл улови ръката на Моника и се запъти към подиума. Изкачи стъпалата, кимна на Амели, сетне кимна на Бишъп. Не пролича особено послушание и в двата жеста.
— А, момичето на Морел — рече Бишъп. — Толкова много съм чувал за теб, дете.
Моника, тъпачката, изглеждаше доволна от това. С риск перуката й да падне, тя направи дълбок поклон, като невероятно широките й поли на Мария Антоанета прошумоляха.
— Благодаря ви, сър.
— Разреших ли ти да говориш? — попита Бишъп и отново насочи вниманието си към Майкъл. — Твоят родственик отказа да ми се закълне във вярност. Ти какво ще кажеш, Майкъл?
— Аз съм тук — отвърна най-младият моргънвилски вампир, — но няма да се закълна в нищо.
Последва дълъг, напрегнат миг, след което Бишъп му махна нетърпеливо да си върви.
Моника се повлече, препъвайки се в полите си, докато се хилеше превзето и глупаво на големия, лош вампир.
— Ама че тъпачка — промърмори Клеър под нос, а Миърнин се засмя.
— Винаги ще се намерят неколцина — отбеляза той. — За радост. — Следващият вампир вече се бе изкачил на сцената. Той беше малко по-дипломатичен от Майкъл — поздрави с добре дошъл Бишъп като гост на Морганвил, но отново не се закле във вярност. Бишъп явно се вкисна. — Е, това започва да става интересно.
Чудя се докога той ще го търпи.
Явно не дълго, тъй като следващият беше Оливър.
И въпреки че Оливър се поклони, имаше нещо принудено в жеста му. Нещо войнствено. Бишъп го долови.