— Ти какво ще кажеш, Оливър от Хайделберг?
— Поздравявам те за добре дошъл и нищо повече. — Той се поклони отново, подчертано подигравателно. — Дните ти на наш господар са приключили, господин Бишъп. Не си ли забелязал?
Бишъп се изправи. Както и Франсоа. Същото направи и Исандре.
— Доведи своя дар — нареди Бишъп. — И тръгвай, докато все още ти позволявам.
И Оливър, страхливецът, пусна ръката на Ева и слезе от сцената. Изостави я.
Долу в залата Майкъл понечи да хукне да я спасява, но Сам го улови за ръката.
— Пусни ме! — изкрещя Майкъл и двамата се претърколиха върху масата, събаряйки скъпия китайски порцелан и кристалните чаши. — Не можеш да му позволиш…
Франсоа и Исандре запристъпяха към Ева като тигри, подушили плячка. А тя стоеше като вкаменена, прикована от втренчения взор на Бишъп.
Шейн се изправи и свали кучешката маска, която Исандре му бе заповядала да носи. Отиде и застана до Ева, откопча каишката и я остави да се свлече на пода.
— Писна ми от тези щуротии — каза той и протегна лакътя си към Ева. — А на теб?
— И на мен — съгласи се тя. — Въпреки че обичам готините купони с маски. Може ли да ми дадеш нашийника си, след като ти омръзне?
— Вземи го, от мен да мине.
Двамата се опитваха да се правят на печени непукисти, но Клеър усещаше заплахата, надвиснала в залата, притаената жестокост, която само чакаше припламването на искрата, за да избухне. А Шейн не би могъл да спечели. Дори не можеше да ги нарани. Можеше единствено да бъде убит.
Клеър се опита да стане от стола. Ръката на Миърнин натисна рамото й, принуждавайки я да седне долу.
— Не — рече той. — Чакай.
— Те са мои приятели!
— Чакай!
Той беше прав. Амели пристъпи напред и застана между Шейн, Ева и Бишъп.
— Те принадлежат на мен — заяви. — Те не са собственост на Оливър и той няма право да ги дарява.
— Това възражение би могло да се изтъкне за всеки един в този град — отвърна Бишъп. — Нима ми отказваш всякакъв дар?
По устните й бавно плъзна усмивка.
— Никога не съм казвала това. Внимавай, татко. Звучиш отчаян.
Клеър видя как очите на Бишъп станаха огненочервени, после нажежени до бяло.
Амели не трепна. Извърна леко глава и кимна на Шейн и Ева. Шейн побърза да избута Ева от сцената, надолу по стъпалата към балната зала. Франсоа явно бе получил безмълвно послание от повелителя си, защото се отдръпна от пътя им.
Сам пусна Майкъл и след секунда той прекоси залата и се озова при Шейн и Ева докато те все още слизаха по стъпалата на подиума.
Сам го последва. Те оформиха малка група, застанала на нещо като ничия земя в средата между масите.
— Започва се — обяви Миърнин. — Сега е повратният момент. Той знае, че губи. Ще трябва да действа.
В този миг Джон от Лийдс произнесе със своя съвършено спокоен глас:
— Лорд Миърнин от Конуей.
Последва ново извръщане на глави. Миърнин стана от стола си и протегна ръка към Клеър. Очите му блестяха, малко по-ярко. Малко по-налудничаво.
Усмивката му я изплаши и тя не бе сигурна, че е само заради грима.
— Готова ли си? — попита той.
Клеър всъщност нямаше избор. Стана, пъхна ръката си в неговата и запристъпва бавно към сцената, макар че това беше последното нещо на света, което би искала да направи.
12
Изкачването по стъпалата бе като последен марш към бесилката. От едната страна стоеше Амели, блестяща като кристален полилей, а очите й изпускаха гневни искри, докато се взираше с огромно неудоволствие в Миърнин.
Той пое бледата й, съвършена ръка и я целуна.
— О, не се разстройвай толкова, стара приятелко. Аз съм много добре.
— Не — отвърна Амели. — Не си. И не след дълго ще станеш още по-зле. — Извърна се към Бишъп. — Съжалявам, че лорд Миърнин не е добре. Той трябва да си тръгне, за да не навреди още повече на здравето си.
— Изглежда ми достатъчно добре — отвърна Бишъп. — Остави го да се приближи.
— Ах, ти, глупако — прошепна Амели, докато Миърнин изпълняваше класическото завъртане на Пиеро и като отличен танцьор се плъзна по пода в дълбок поклон. — О, мой прекрасни глупако. — Клеър не можеше да определи дали бе ужасена, ядосана или тъжна. Може би по малко и от трите.
Бишъп изглеждаше развеселен.
— Минаха доста години — поде той. — Как я караш, Миърнин?
— Толкова добре, колкото би могъл да очакваш — рече Миърнин.
— Пиеро. Колко… непривично за теб. Бих казал, че повече ти подхожда Арлекин.
— Винаги съм смятал, че всъщност тайно Пиеро е много по-опасният — каза Миърнин. — Цялата тази невинност може да крие нещо.