Тя застина, а очите й се разшириха. Амели, която не можеше да бъде изненадана, сега бе сварена абсолютно неподготвена.
— Книгата?
— Да не мислиш, че ми е притрябвал жалкият ти град? Смешните ти селяндури? — Презрителният поглед на Бишъп се плъзна над Клеър към залата зад нея. — Искам си моята собственост. Дай ми я и ще си замина. Това е. Сега всички карти са на масата, дете. Какво ще кажеш?
— Книгата не е твоя — отсече Амели.
— Изтръгнах я от мъртвите ръце на съперник — отвърна Бишъп. — Това я прави моя. Правото на завоевателя. — Изгледа я бавно и студено. — Ако добре си спомняш, ти я взе от мен по същия начин, само дето аз не бях съвсем мъртъв. Колко жалко, че не се увери в това, нали?
Всичко вървеше на зле. Миърнин бе избягал, а трябваше да остане, да се бие. Амели не можеше да се справи с това сама; той сам го бе казал.
Останалите вампири само стояха и не предприемаха нищо.
— Амели — поде Бишъп. — Ако откажеш, ще те унищожа. Не го ли знаеш? Не го ли знаеше от мига, в който дойдох в града?
Клеър се приближи до нея.
— Амели иска ти да си тръгнеш — изрече девойката. — Трябва да си вървиш. Веднага.
Бишъп се засмя.
— Заплаха от малко джафкащо кутре. Ти ли ще ме накараш, мелезче?
— Не — прозвуча гласът на Сам Глас. С грациозно и непринудено движение той скочи от пода върху масата, а от там светкавично се озова до Амели. — Във всеки случай, не и сама. — Беше свалил сламената шапка на Хък Фин, но дори и да не го бе сторил, изражението му бе достатъчно, за да бъде взет на сериозно.
Майкъл се присъедини към него, прекосявайки разстоянието с един скок, докато Ева и Шейн се качваха по стъпалата.
Настъпи една секунда бездиханна пауза, след което и други се раздвижиха. Оливър. Моника. Чарлс и Миранда.
Бащата на Клеър се качи на сцената, хвана ръцете на майка й и я поведе далеч от сцената, далеч от опасността.
Все повече продължаваха да прииждат.
Вампирите и хората от Морганвил застанаха заедно, струпаха се на сцената пред Бишъп, Исандре и Франсоа. Не всички, но повече от половината от присъстващите в залата.
— Ти не си добре дошъл тук — обяви Оливър. — Господарю Бишъп. Това е нашият град. Нашите хора. Време е да си вървиш.
— Бунт — каза Бишъп. — Колко освежаващо и модерно.
Кимна към Исандре и Франсоа. Франсоа дръпна рязко Дженифър от мястото й на подиума.
Исандре направи лъжливо движение към Шейн, после сграбчи Джейсън Росър и заби кучешките си зъби дълбоко в шията му.
Настана хаос. Сам и Майкъл удариха едновременно Франсоа и го изтеглиха назад, докато той се опитваше да докопа със зъбите си пищящата Дженифър. Клеър почти веднага ги изгуби от поглед. Бишъп бе на крака, в схватка с Оливър.
Амели, с очи с цвета и твърдостта на диамант, сграбчи тила на Исандре и я отскубна от Джейсън.
— Той е моя собственост — озъби се Амели, докато държеше на една ръка разстояние съскащата и извиващата се Исандре. — Момче. Момче! — Наведе се над Джейсън, бледите й пръсти докоснаха страните му.
Джейсън отвори очи. Той плаче, помисли си Клеър, но после видя лицето му и разбра, че изобщо не плачеше.
Това беше смях.
— Тъпачка! — изстреля Джейсън.
— Не! — извика Клеър, но беше твърде късно.
Джейсън измъкна остър кол от гънките на монашеското си расо и го заби право в сърцето на Амели.
Всичко спря.
Амели се олюля назад. Дървеният кол в гърдите й изглеждаше нереален, сквернящ, нереден.
Амели беше неуязвима. Не би могла да бъде наранена.
Тънка струйка кръв обагри белия плат около кола, разраствайки се пред очите на Клеър.
Сам изкрещя. Той заряза Франсоа и докато Амели се свличаше, я подхвана и нежно я положи върху дървения под. Изразът на лицето му… Клеър никога не бе виждала толкова много болка, никога.
Оливър заби толкова силно кроше на Бишъп, че той политна назад и се стовари върху трона. Оливър се извърна и се приближи до Амели.
— Не! — прозвуча остро гласът му, когато Сам хвана кола, за да го извади. — Тя е стара. Ще оцелее, докато я заведем на безопасно място. Вземи я!
И в следващия миг се извърна, тъкмо когато Джейсън скочи към него с обезумели очи, стиснал друг кол в ръка. Оливър го сграбчи във въздуха, счупи ръката му само с едно леко извиване и го метна през сцената. Той се стовари върху Франсоа, който бе съборил Майкъл на пода.
— Мамо! Татко! Махайте се оттук! — изкрещя Клеър. Баща й, й махна да тръгне с тях, ала тя поклати глава. Нямаше да остави приятелите си. Не и както Миърнин изостави нея.