Светлините в къщата угаснаха и хората се разпищяха. Почти веднага светнаха фенерчета; Ева, Шейн и Майкъл винаги ги държаха подръка.
— Успокойте се — заговори Майкъл. — Всички да се успокоят. Къщата е сигурна.
Нищо не е сигурно, когато Бишъп е наоколо, искаше да му каже Клеър. Исандре и Франсоа вече бяха идвали тук и ако поискат, пак можеха да влязат. Унинието я налегна, плътно и тежко. Ако в къщата имаше призраци — различни от този, който беше някога Майкъл — тази вечер щяха да нахлуят с пълна сила, привлечени от страха и яростта.
— Хей — обади се Ева. Тя бе застанала до прозорците, гледащи към предната част на къщата и се взираше навън. — Там нещо гори.
По улицата мина с грохот пожарна кола, с включени сирени, следвана от ято полицейски коли. Натоварена нощ за градските служители, помисли си замаяно Клеър. Стана, въпреки опитите на майка й да я задържи легнала. Стаята се завъртя малко, после се успокои. Тя се присъедини към Ева до прозореца. Ева обви ръка около нея и я прегърна, без да откъсва поглед от пожара. Беше голям, може би през три пресечки. Пламъците се издигаха високо във въздуха.
— Как се чувстваш? — попита я Ева.
Клеър вдигна безмълвно палец и приятелката й се усмихна.
— Да, ти беше истинска героиня. Бях много горда с теб. Е, докато не те приклещиха яко.
Въпреки разраненото си гърло, Клеър се опита да изрази възмущението си.
— Хей!
— Окей, може вината да не е твоя. — Ева отново я прегърна. — Светена вода. Супер хрумване. Направо си бях впечатлена.
— Чия къща? — успя да прошепне двете думи Клеър. — Гори?
— Мисля, че е къщата на Мелвил. — Ева се наведе, за да погледне от по-различен ъгъл. — Мамка му. Виждам и още. Това не е добре.
Майкъл дойде при тях.
— Това е част от плана на Бишъп — въздъхна. — Или поне така си мисля. Да създаде хаос. Да държи Амели в напрежение.
Клеър можеше да се обзаложи, че спирането на електрическия ток също е част от плана.
— Колко души са тук?
— В къщата ни? Около трийсетина. — Ева завъртя очи. — Половината от тях са вампири. Върхът, нали? След всичко това.
Клеър я зяпна слисано.
— Трийсет?
Ева кимна.
— Какво?
— Това ни прави добри мишени.
— Тя е права — подкрепи я Майкъл. — Трябва да сме нащрек.
Шейн се промъкна до Клеър. Той все още беше облечен в кожените панталони, но бе нахлузил мърлява стара тениска с лика на Мерилин Менсън, която май бе измъкнал от дъното на коша с дрехите за пране.
Не й пукаше. Тя се отпусна върху гърдите му, а той я обгърна с ръце и само за секунда всичко беше наред.
— Заек убиец — промълви Шейн нежно и я целуна. — Какъв е този костюм?
— На Арлекин — изграчи тя. — Миърнин… — Споменът за това, което бе сторил Миърнин, изплува в съзнанието й. Той бе предизвикал Бишъп. Беше оставил Амели да се оправя с последиците и бе избягал. Освен това бе изоставил там и нея, да умре.
— Онова ли беше Миърнин? Онзи шантавеняк? Клеър, как изобщо можеш да му вярваш? — Шейн обхвана лицето й с шепи. — Той те въвлече във всичко това, нали?
Не съвсем. Тя искаше да вярва на Миърнин. Тя искаше да вярва в онази мила, невинна душа, която от време на време бе зървала в него — ала сега съвсем не бе сигурна, че тази душа някога наистина е съществувала.
А дори и да я е имало, може би нейното лекарство я бе унищожило.
— Не можах… — опита се да произнесе думите Клеър, но й беше прекалено трудно, а очите на Шейн я гледаха толкова опрощаващо. Той я целуна и дори при тези обстоятелства, когато родителите й бяха в същата стая в къща, пълна с вампири, а половината Морганвил беше в опасност, тя си помисли, че би могла да остане тук, в обятията му, през цялата нощ, че и през целия ден.
— Зная — продума той, долепил влажните си сладки устни до нейните. — Зная.
Не й бе трудно да повярва, че знае.
— Съжалявам, че се налага да ви прекъсна — обади се сухо Майкъл зад Клеър, — но мисля, че трябва да организираме малък патрул.
— Идеята не е лоша — кимна Шейн и отстъпи назад. — Особено, ако подпалват къщите, за да изкарат хората на улицата. Обзалагам се, че така е по-лесно да ги нападат един по един.
— Именно. — Майкъл му подаде железен лост. Шейн го завъртя и го пъхна под мишницата си. — Както каза Клеър, ние сме добра мишена, както и всички други къщи на Основателя. Аз ще отида отзад, а ти върви отпред.
— И аз мога да дежуря — предложи Клеър. Шейн и Майкъл я хванаха за ръцете от двете страни, отнесоха я обратно на дивана и най-безцеремонно я стовариха отгоре. — Хей! — възмути се момичето.
Шейн се обърна към родителите й.