— Погрижете се тя да остане тук.
— Ще се погрижим — кимна майка й и приседна до дъщеря си. — Честно, Клеър, какво си въобразяваш?
Там е много опасно!
Точно това си мислеше Клеър във връзка с Шейн.
Но съзнаваше, че в настоящото си състояние няма да им бъде много от полза. Поне не и за тази работа.
— Тоалетна — въздъхна тя и по този въпрос не можеше да има спор. Родителите й се спогледаха. Баща й сви рамене.
— Аз ще дойда с теб — предложи майка й.
— Мамо, достатъчно съм голяма, за да отида сама в тоалетната. — Гласът й укрепваше с всяка изминала минута; само се наложи няколко пъти доста да се измъчи, докато го накара да излезе от гърлото й. Макар че все още звучеше като заклета пушачка. Но пък дрезгавият тембър е секси, нали?
Майка й определено се съмняваше в твърдението й, че е „достатъчно голяма“, но остана на мястото си върху дивана. Двамата с баща й този път само свиха рамене. Клеър заобиколи група непознати — всички до един вампири със студени, подозрителни очи — и пое нагоре през стълбите.
Миранда седеше на площадката, обхванала с две ръце главата си на Медуза със стърчащите змии.
— Здравей — поздрави я Клеър и приклекна до нея. — Добре ли си?
Момичето кимна.
— Казах ти — рече. — Кръв. Огън. Всичко си отива.
— Можеш ли да видиш нещо за нас? За къщата? Миранда поклати глава.
— Твърде съм уморена. — Наистина звучеше така — почти вцепенена, заваляше думите. — Главата ме боли.
— Ела с мен — подкани я Клеър и изправи момичето на крака. — Разполагам с легло. Няма причина някой да не го използва.
Тя изчака Миранда да се пъхне под завивките и видя, че момичето заспа почти мигновено. После — както бе казала на баща си и майка си — посети банята. Там имаше опашка. След като свърши, се почувства свободна да обмисли други възможности.
Не им бе обещала да се върне.
Пътят, откъдето искаше да мине, бе блокиран от един от охранителите на Амели — всъщност онзи, който й бе кимнал при предишната й визита. Той нямаше чак такова каменно изражение, колкото останалите от служителите й, но определено беше страховит. Клеър вдигна глава към него, добре съзнаваща, че натъртеното място на шията й бе добило пурпурен оттенък.
— Може ли да се кача горе? — попита тя. Охранителят изглежда се замисли над молбата й за една дълга секунда, преди да й кимне и да се отмести настрани. После почука. Тайната врата се отвори, Клеър пристъпи вътре и я затвори зад гърба си.
В подножието на стълбата на пост стоеше друг охранител, който не беше толкова приятелски настроен, но след като проведе шепнешком разговор с някой, който пазеше горе, й позволи да се качи.
Горе бяха само Амели, легнала върху дивана сред замръзнал водопад от бяла коприна, Сам и Оливър.
Колът все още стърчеше от гърдите й, а очите й бяха отворени и празни.
Оливър се нахвърли върху Клеър в секундата, в която изкачи и последното стъпало.
— Върви си! — изсъска.
Тя едва не го направи, но Сам скочи припряно от мястото си.
— Не — рече той. — Тя си е заслужила правото. Тя бе първата, която застана до Амели, не ти. Не бях дори и аз.
Оливър явно се подразни, но отново съсредоточи вниманието си върху застиналото бледо лице на Амели. Дългите му пръсти притискаха слепоочията й с необичайна нежност. Той бе свалил костюма си на плашило, поне по-голямата част, но в косата му все още стърчаха няколко сламки, а върху кожата му се виждаха петна от грима.
Наведе се по-близо, взря се в отворените й очи и застина така. Секундите се нижеха, а Сам чакаше.
— Сега — прошепна Оливър.
Сам сграбчи кола и го дръпна с един силен замах. Тялото на Амели се издигна нагоре, тръпнещо в спазми, а устата й се отвори широко. Вампирските й зъби блеснаха, остри и смъртоносни на светлината.
Тя не пророни нито звук.
Сам имаше измъчен вид. Оливър шепнеше нещо, твърде тихо, за да го чуе Клеър, и бе навел главата си толкова близо до Амели, че почти докосваше нейната. Когато Сам се протегна към нея, Оливър вдигна глава и я поклати рязко. Сам застина.
— Поеми я — нареди Оливър и отдръпна ръцете си от главата й. Сам бързо зае мястото му. Оливър нави сивия си ръкав, пое дълбоко дъх и притисна горната част на ръката си до устата на Амели.
Клеър потръпна, когато Амели заби дълбоко зъбите си в оголената плът. Оливър остана неподвижен. Погледът на Сам се местеше между Амели и Оливър, търсейки нещо, което Клеър не разбираше съвсем, после той пусна Амели и сграбчи ръката на Оливър, за да го отдръпне от нея.
Оливър се олюля и се свлече на пода, закрил очи с двете си ръце. От отворените рани върху ръката му се стичаха капки кръв и капеха на пода. После струйката намаля и спря, когато раните се затвориха.