— А запасите в университета?
— Ще стигнат за два дни — отвърна шофьорът на Кръвомобила. — Не се сещам за нищо друго.
— А аз, да — заяви Клеър и преглътна болезнено, когато всички насочиха погледи към нея. — Но трябва да получа разрешение от Амели, за да ви заведа там.
— Амели не е в състояние да разрешава каквото и да било. Какво ще кажеш за Оливър?
Клеър поклати глава.
— Трябва да е Амели. Съжалявам.
Шофьорът на Кръвомобила изглеждаше уморен и много притеснен. Потърка носа си.
— Добре — предаде се той. — Но преди Амели да даде съгласието си, трябва да се нахрани. А аз се нуждая от донори.
Ева, която до този момент бе необичайно тиха, пристъпи напред.
— Аз ще го направя — рече.
— Аз също. — Това беше Моника Морел. Тя смъкна тежката си перука на Мария Антоанета и я пусна на земята. Клеър си спомни какво й бе казал Ричард, че кметът се надява да върне костюма, и едва не се засмя. Дотук с плановете му. — Джина! Дженифър! Елате тук!
И доведете колкото се може повече хора!
Моника, властна като истинската френска кралица, този път както никога досега, използваше вродената си способност да заплашва и заповядва за една наистина добра кауза. След десет минути вече се бе подредила опашка от донори и четирите кушетки в Кръвомобила, оборудвани за вземане на кръв, работеха.
Клеър се върна незабелязано в къщата. Всички вампири се бяха скупчили край прозорците и наблюдаваха какво става, а повечето от хората бяха навън и даряваха кръв.
Тя застана с лице пред празната стена до масата в дневната. Трябва да го направя бързо.
Стената се разтопи в мъгла и тя прекрачи. Изчезна почти преди порталът да се отвори.
Пристъпи в затвора, пъхна ръка под туниката на Арлекин и извади кръста с острия връх, който й бе дал Миърнин. Използвай го само при самозащита.
И тя бе готова да го направи.
Килията на Миърнин беше празна, а телевизорът беше включен и предаваха някаква игра. Клеър провери хладилника на затвора. Вътре имаше достатъчно запаси от кръв и можеше да ги занесе там, където се нуждаеха от тях.
Миърнин можеше да е навсякъде.
Не, поправи се момичето. Миърнин можеше да бъде само на около двайсет места в Морганвил, поне ако използваше порталите.
Тя се върна при стената с портала и се концентрира, образувайки подвижна червейна дупка към лабораторията и влезе през нея.
И той беше там.
Работеше трескаво и всички свещи и лампи в помещението горяха с пълна сила. Дори не се бе спрял да се преоблече, въпреки че бе изгубил някъде конусообразната шапка. Докато Клеър го наблюдаваше, той доближи прекалено много един от дългите бели ръкави на туниката си до една свещ и платът пламна.
— По дяволите! — изруга, откъсна ръкава, запрати го на земята и стъпка пламъците. Раздразнен, свали цялата издута туника и също я захвърли.
Вдигна глава, полугол, с див поглед и съзря Клеър да го наблюдава.
За секунда и двамата останаха неподвижни, после Миърнин рече:
— Не е това, което си мислиш.
Клеър се отдръпна от вратата. Затвори я и заключи катинара.
— Ако не си искал някой да влезе след теб, е трябвало да заключиш.
— Нямам време за това, нито пък ти. Сега, искаш ли да ми помогнеш или…
— Помощта ми за теб приключи! — избухна Клеър. Гласът й се пречупи като разбито стъкло и яростта й рукна като поток. — Ти избяга! Остави всички ни да умрем!
Миърнин трепна. Погледна надолу към това, което правеше върху лабораторната маса и тя видя, че е приготвил няколко стъкълца.
— Имах причини — отвърна той. — Това е дълга игра, Клеър. Амели разбира.
— Амели беше прободена с кол в сърцето.
Главата му се надигна бавно.
— Какво?
— Бишъп поиска нейния дар, Джейсън. Джейсън я прободе.
— Не. — Беше едва доловим звук. Миърнин затвори очи. — Не, това не може да бъде. Тя знаеше — аз й казах…
— Ти я остави да умре!
Краката му омекнаха. Той се свлече на колене и зарови лице в шепи, безмълвен в мъката си.
Клеър стисна кръста, който държеше и се приближи към него. Той не помръдна.
— Тя жива ли е? — попита.
— Не зная. Може би.
Вампирът кимна.
— Тогава вината е моя. Това не е трябвало да се случва.
— А останалото е трябвало?
— Дълга игра — прошепна Миърнин. — Ти не разбираш.
Имаше позната дъска за шах, поставена в ъгъла, където обикновено Миърнин четеше. Играта бе спряна по средата на атака. Клеър се втренчи в нея и за секунда сякаш мярна призрака на Амели да седи срещу Миърнин и да мести онези фигури с белите си студени пръсти.