Майкъл бе зает с това, което при вампирите се равняваше на жадно вдишване на въздух, но все пак кимна, с разконцентриран и мътен поглед.
— Да — едва чуто промърмори. — Те са добре. Заради това Франсоа ме нападна, защото застанах между него и майка ти.
— Той е нападнал майка ми! — Клеър се хвърли към вратата на кухнята и този път Шейн едва я удържа.
— А бе, човече, така ли ми помагаш? — ядоса се Шейн на Майкъл и обви Клеър с две ръце, за да я задържи до себе си. — По-кротко. По-кротко. Амели е там, а ти знаеш, че тя умее да държи всичко под контрол…
Клеър го знаеше. След като се замисли за секунда, тя още по-силно напрегна мускули, защото Амели беше напълно способна да реши, че родителите й са заменими същества, които с лекота могат да бъдат пожертвани, ако това й се стори изгодно. За нея и Клеър бе заменима в зависимост от ситуацията. Но Шейн не я пусна, докато тя не го сръга с лакът и тогава усети как той се олюля. Не осъзнаваше какво бе сторила… докато не видя тънка червена ивица да се процежда отвътре по тениската, а Шейн се строполи безпомощно върху най-близкия стол.
Тя го бе ударила по раната.
— По дяволите! — изсъска Ева и дръпна тениската на Шейн, за да оголи гърдите и корема му, все още с белези и бели превръзки, напоени с прясно бликнала кръв.
Клеър долови дори мириса й…
… и объркана, като в някакъв сън, в някакъв кошмар, безпомощно се озърна към Майкъл.
Очите му вече не бяха мътни и разфокусирани. Не, сега бяха разширени, напрегнати и много, много плашещи. Лицето му оставаше сковано и пребледняло и той изобщо не дишаше.
— Спрете кървенето — прошепна Майкъл. — Бързо.
Имаше право. Шейн беше като примамка в басейн, пълен с акули, а Майкъл бе една от акулите.
Шейн впери поглед в Майкъл, докато Ева проверяваше превръзките, за да се увери, че са добре стегнати.
— Мисля, че всичко е наред, но трябва да внимаваш — каза му тя. — Тези превръзки трябва да се сменят. Може да се е скъсал някой шев или нещо подобно.
Тя подхвана Шейн и му помогна да се изправи на крака. Той продължаваше да следи зорко Майкъл, който май не можеше да откъсне поглед от кървавите резки по превръзките около корема му.
— Искаш ли да опиташ? — попита Шейн. — Хайде, ела да ме вкусиш, жалък нещастнико. — Беше пребледнял почти колкото Майкъл, но изражението му бе напрегнато и гневно.
Майкъл се усмихна вяло.
— Не си от моята кръвна група, братле.
— Отново ми отказваш. — Но свирепият поглед на Шейн леко се смекчи. — Съжалявам.
— Няма нищо. — Майкъл се обърна за миг към затворената врата на кухнята. — Те разговарят. Слушай, Клеър, ще отида да доведа родителите ти. Искам да се съберат всички, които…
— Дишат? — довърши Шейн.
— … са в опасност — поправи го Майкъл. — След секунда ще се върна. — Поколеба се само за миг, преди да добави: — Опитайте се да го оправите, докато ме няма.
И с тези думи изскочи през вратата, движейки се неестествено бързо, като че ли търсеше трескаво облекчение от миризмата на кръвта на Шейн. Клеър преглътна и се спогледа с Ева, която още беше потресена, но бързо се зае с най-важното.
— Добре. Къде е аптечката?
— На горния етаж — обясни й Клеър. — В банята.
— Не, тук е — обади се Шейн. — Аз я преместих.
— Ти ли? Кога?
— Преди два дни — каза той. — Помислих си, че ще е по-добре да ми е подръка, тъй като аз съм този, който най-често се нуждае от превръзки. Виж под мивката.
Ева провери там и измъкна голяма метална кутия, боядисана в бяло, с червен кръст отгоре. Отвори капака и извади чисти превръзки.
— Сваляй ризата.
— Май си падаш по плочките ми.
— Млъквай, загубеняко. Сваляй ризата.
Шейн стрелна с поглед Клеър, преди да изхлузи тениската си през глава. Захвърли я върху кухненската маса до него. Клеър взе тениската, отнесе я до мивката и я изплакна със студена вода, докато гледаше как кръвта на Шейн обагряше водата в розово. Не й бе приятно да наблюдава това, което вършеше Ева, нито да вижда белезите от това, което бе причинено на Шейн. От раните му й прилошаваше, плашеха я, особено защото той — както винаги — бе пострадал заради други. Заради нея и Ева.
— Готово — обяви Ева след няколко минути. — Но по-добре ще е изобщо да не кървиш през чистите ми, добре стегнати превръзки, иначе ще ти залепя етикет с цена за продажба, за да те купи следващият любител на хапането по врата.
— Голяма си кучка — промърмори Шейн.
— Благодаря.
Тя му прати въздушна целувка и му намигна.
— Няма защо да ми благодариш. Сякаш повечето момичета няма да се наредят на опашка, за да ти бъдат медицински сестри.