Знам ли? Спомням си сухо подхвърлената от Балтазар забележка в полето на ръкописа. „Човек е склонен — бе написал той — да се прави на много морален в тези неща, но всъщност кой ще вземе да се самообвинява, задето се е пресегнал над чуждия дувар да откъсне зряла, червена, затоплена от слънцето ябълка? Повечето жени от средата и произхода на Жюстин не биха дръзнали да постъпят като нея, дори ако имаха свободата да го направят. Къде повече, къде по-малко, но тази трескавост, изпълнена с кошмари и бълнувания, винаги струва скъпо на духа, защото съвестта е гузна, а челото — горещо. Така си мисля, ала знам ли? Трудно е да прозреш морала на едно свободно извършено действие. Но има и нещо друго. Да правиш любов с по-неопитен, това винаги усилва сладостта, която идва от съзнанието, че покваряваш, че поваляш някого в калта, от която извират страстите, както и поезията, и осенените от Бога мисли. Може би е най-разумно човек да се въздържа от преценки.“
Но настрана от всичко това, в порядъка на всекидневието, съществуваха проблеми, по отношение на които Жюстин се нуждаела от подкрепа.
— Удивена съм, пък и малко ужасена от това, че Несим, когото едва познавам, ми предложи да се омъжа за него. Да се смея ли, скъпа Клия, или да се срамувам, или може би и двете?
Клия, в своята вечна невинност, се зарадвала на новината, тъй като Несим беше най-близкият й приятел и мисълта, че този достоен и нежен мъж е пожелал да облекчи нещастията в живота на Жюстин, изведнъж като че й отворила очите — това решаваше всичко. Когато човек предизвиква съчувствие с кашата, която сам е забъркал около себе си, какво по-хубаво от това в същия миг край него да мине рицар на кон? Жюстин закрила очи с ръце, преглътнала и рекла:
— Сърцето ми подскочи радостно и за малко да извикам „да“; о, скъпа Клия, ти поне знаеш защо. Трябват ми парите му, за да издиря детето — наистина. Ще претърся страната надлъж и шир, защото тя се намира някъде в Египет, сигурно страда ужасно, сам-самичка, може би малтретирана. — Жюстин се разплакала, после избърсала сълзите си рязко и сърдито. — Но за да предпазя и двама ни от евентуален провал, казах на Несим така: „Не мога да обичам мъж като теб. Не мога и за миг да те направя щастлив. Благодаря ти все пак и сбогом.“
— Сигурна ли си?
— Да използвам един мъж само заради парите му. За бога, никога!
— Жюстин, какво всъщност искаш?
— Преди всичко детето. А след това да избягам и да се скрия от очите на света в някое тихо кътче, където ще мога да се върна към себе си. Има толкова страни на моя характер, които въобще не познавам. Трябва ми време. Днес отново получих писмо от Несим. Какво още иска? Нима не знае всичко за мен?