При всяка среща и двамата гледаха да има слуги или приятели край тях, за да неутрализират притеснението им; и може би затова в този ден Наруз, който бе излязъл да посрещне лодката, освен конете бе довел със себе си и Али, управителя на имението. Старият клепоух служител взе шепа пръст от земята под краката на Несим, опря я в челото си и чак след това протегна ръка за поздрав и почтително прие сърдечната му прегръдка — като на приятел от детството. Наруз бе очарован от този непринуден, приятелски и прочувствен жест от страна на брат му — сведе глава към земята и се изсмя доволно.
— А Лейла? — попита Несим тихо и вдигна пръст към слепоочието си.
— Добре е — изскърца Наруз с глас като от прясно натъркан с колофон лък, — от два месеца е по-добре. Да благодарим на Бога.
Понякога майка им изпадаше в периоди на психическа неуравновесеност, които продължаваха със седмици, но винаги успяваше да се възстанови. Това бе нещо като безропотно предаване пред лицето на суровата действителност, което вече никого не учудваше, защото тя самата усещаше приближаването на въпросните пристъпи и се подготвяше за тях. В такива моменти прекарваше по цял ден в малката си колибка в края на розовата градина, като четеше и пишеше, най-вече дългите писма, които Маунтолив изчиташе разчувстван в Япония, Финландия или Перу. Само кобрата й правеше компания, докато търпеливо изчакваше да отмине въздействието на африт, както се наричаше обсебилият я дух. Този неин навик продължаваше вече много години, откакто баща им умря и тя се разболя, но нито един от двамата й синове не обръщаше внимание на тези отклонения от нормалния живот в голямата къща.
— Лейла е наред с ума си — повтори Наруз с трепетливия си глас. — И освен това е много щастлива, задето Маунтолив е отново назначен тук. Подмладила се е.
— Разбирам.
Двамата братя яхнаха конете си и тръгнаха бавно по мрежата от диги и издигнати помежду мочурищата пътечки, които ги отведоха до разчертаното на квадрати езеро. Несим винаги е обичал да язди по тези места, защото те му напомняха за детството — много по-богато и разнообразно в сравнение с годините, прекарани в къщата в Абукир, където Лейла се беше преместила за известно време след смъртта на баща им.
— Всичките ти нови помпи пристигат след месец — подвикна той и Наруз изхихика доволно; ала в същото време Несим потопи част от ума си в меката черна земя на поречието и пое по пътеките, разделящи обработваемите квадрати, които го върнаха право в съкровищницата на прекараното му тук детство. Защото това бе истинският Египет — Египет на коптите, докато белият град — онзи прашен спектър — беше пълен с тревожните и непонятни имитации на чужди земи, напомнящи Гърция, Сирия, Тунис.
Беше прекрасен ден и плоскодънните лодки плаваха от мочурищата към речните притоци, където се виеше дълъг гръбнак от мачти заедно с триъгълните, огънати като лък платна, понесени от пълноводието. Някъде пееше лодкар и си тактуваше с барабан, гласът му се смесваше с въздишките на сакиите и долитащите откъм селото удари на майсторите колари и дърводелците, дето правеха колела за каруците и палешници за ралата, с които обработваха наносното поречие.
Ярки сини рибарчета се стрелкаха над плитчините като мълнии, крилете им плавно пореха въздуха, докато тук-таме малки кафяви бухалчета, забравили нощните навици на себеподобните си, прехвърчаха от бряг на бряг или се гушеха безмълвно по двойки сред клоните на дърветата.
Полетата се бяха ширнали от двете страни на малобройната кавалкада, зелени и ухайни, въпреки че пътят продължаваше упорито да следва речния бряг и отраженията им във водата ги придружаваха неизменно. Тук-таме се виждаха селца с кирпичени къщи и плоски покриви, блеснали на слънцето от купищата царевица, които ги бяха пожълтили. От време на време задминаваха керван камили, отправили се към ферибота, или пък стадо големи черни гамуси — египетски биволи, — потопили лъскавите си муцуни в застоялата тинеста вода на някое мръсно тресавище и лениво прогонващи мухите, накацали по сухата им, набръчкана като хартия кожа, с тежките си като олово опашки. Големите им извити рога принадлежаха на отдавна забравени пещерни стенописи.