Спряха за кратка почивка в сянката на висока скала — морав оазис от мрак, — задъхани и щастливи.
— Ако подуша пустинен вълк — рече Наруз, — ще го пребия с моя курбаш. — И той с любов погали големия си камшик, прокара го през пръстите си.
Когато тръгнаха отново, Наруз пое по една бавна странична пътека. Искаше да открие стария път на керваните — масраба, който щеше да ги отведе до Куасур ел Аташ (Замъците на жадните), а там хората на шейха трябваше да ги срещнат преди пладне. Навремето и Несим знаеше тези пътища наизуст — маршрута на контрабандистите, който от векове се използваше от керваните, кръстосващи между Алжир и Мека — „пътя на изобилието“, по който несметни богатства прекосяваха сърцето на пустинята, пренасяйки подправки и благовония от една част на Африка до друга, или предоставяха на вярващите единствената възможност да стигнат до Свещения град. Изведнъж го обзе ревност към тази близост на брат му с пустинята, която навремето бе тяхна поравно. Сега той само му подражаваше, и то старателно.
В този миг Наруз нададе прегракнал вик, посочи с пръст и след малко се озоваха на масраба — пътя на камилите, на места дълбоко врязан в скалата, който се простираше вълнообразно от хоризонт до хоризонт. И тук отново малкият брат диктуваше хода. Синята му риза бе станала виолетова под мишниците.
— Почти стигнахме — провикна се той и от потрепващите перлени краища на небето бавно изплуваха високите, скупчени на едно място, червеникави базалтови блокове, изрязани така, че смътно напомняха (като лице сред пламъците на огнище) измъчван от жажда сфинкс; и там, дърдореща в дълбоката сянка на скалата, малката дружина ги очакваше, за да ги заведе до шатрата на шейха — четирима високи мършави мъже, като направени от кафява хартия, с пресипнали от жажда гласове и смях, който изсвистяваше подобно на изпуснат под пара бяс. Двамата братя ги приближиха и попаднаха в кокалестите им обятия, сякаш ги бяха прегърнали сухи стволове, а околността се огласи от трънливото пращене на непознат арабски, където вече само Наруз можеше да участва в разговора и да му обяснява.
Несим зачака и изведнъж се почувства европеец повече от всякога, градско чедо, чужденец и случаен посетител: защото малката групичка олицетворяваше затворения в кръвно родство арабски свят, с официалните му любезности и вражди, с неговата примитивност. С изненада се улови, че търси из ума спомена за картина на Бонар или поема на Блейк — така както изжаднял човек трескаво дири изворна вода. По същия начин минаващ пътник би могъл да бъде представен на стар планински клан, удивлявайки се от подутите им мазолести стъпала и тежки космати крака, ала изпитвайки в същото време благодарност, че европейската култура няма нищо общо с тяхната сила — пълна с омраза към живота и неговите удоволствия. И точно тук той неочаквано изгуби брат си, раздели се с него, защото Наруз изчезна, потопи се в живота на тези арабски пастири със същата страст, с която се отдаваше и на собственото си имение — на земята, на дърветата, на всичко. Силните изпъкнали мускули на косматото му тяло се бяха стегнали от гордост, понеже той, александрийското градско чедо — един презрян християнин, — умееше да стреля по-добре, да говори по-добре и да галопира по-добре от всички тях. Онези, които познаваха характера му, не сваляха подозрителните си аборигенски очи от него; благовъзпитания Несим го бяха виждали под много премени, добре поддържаните му ръце издаваха градски джентълмен. Въпреки това се отнесоха вежливо.
Тук не бе нужна проницателност, а само познаване на формите, защото тези привидно очарователни пустинни люде бяха като автомати; Несим се сети за Маунтолив и изведнъж се усмихна, зачуди се защо ли британецът ценеше толкова много техните пустинни арабски митове. Изтърканата баналност на живота им бе така ограничена, така тягостна и монотонна. Едва ли биха могли да трогнат някого повече от една гайда, тъй като нищо у тези мъже не надминаваше нивото на чисто примитивното. Наблюдаваше как брат му се оправя с тях, само защото познаваше установените им норми на поведение, както дресьорът се оправя с танцуващите бълхи. Бедни души! Усети в себе си силата и богатството на своя градски интелект.