След два часа Наруз го върна обратно — с блеснал от пот гръб, капнал, залитащ от умора, останала му бе сила колкото да изпръхти унило и да удари копита в земята — знак, че е окончателно покорен. Наруз също бе изтощен до крайност, но ликуваше. Беше замаян, сякаш бе яздил в пещ, само кървясалите му очи и опънатите, потрепващи мускули на лицето издаваха колко свирепа е била битката помежду им. Нежностите, които промълви в ухото на коня, бяха изречени от пресъхнали и напукани до кръв устни. Ала виждаше се, че е доволен — направо тържествуваше. Изграчи да му донесат вода и помоли да го оставят поне половин час да си почине, преди да тръгне обратно към вкъщи. Нищо не можеше да изтощи докрай това силно тяло — нито дори оргазмът на дългата ожесточена схватка. Но сега, като затвори очи под ласките на обливащата го вода, той отново видя пред себе си сърдитото кървящо слънце, което потрепваше гневливо зад клепачите му — самата изнемога, — и отново усети облещения пустинен зной да пресушава на мига водните капки върху кожата му. Умът му бе като клокочещ смут, пронизан от цветове и страхове — сякаш целият му сензорен апарат се бе стопил на жегата като кутия водни бои, смесвайки мисъл, копнеж и желание. Беше замаян от радост, чувстваше се лек и безплътен като пъстроцветната дъга. След по-малко от половин час бе вече готов за път.
На връщане потеглиха с друг ескорт — този път под залязващите лъчи на слънцето, които хвърляха розови и лилави сенки в долинките между дюните. Изминаха бързо разстоянието до Куасур ел Аташ.
Наруз се бе уговорил със синовете на главатаря да му докарат белия жребец след една седмица и сега яздеше спокойно, като след добре свършена работа, и от време на време запяваше. Когато стигнаха Замъците на жадните, вече се беше стъмнило и като се сбогуваха с домакините си, препуснаха през пустинята.
Яздеха загледани в бледата петниста месечина, която изплува сред вечерната глухота, нарушавана единствено от тропота на конски копита и далечния вой на чакалите. В този миг най-неочаквано Несим усети, че вътрешната бариера у него се вдига, и той побърза да изрече:
— Наруз, ще се женя. Искам ти да съобщиш на Лейла. Не знам защо, но се срамувам сам да й кажа.
Наруз застина на място, сякаш се вледени — стегнат в ризница ездач; олюля се на седлото си, уж от радост, ала така насилено и кухо, че гласът му едва смогна да промърмори, без да се разтрепери.
— За Клия ли, Несим? За Клия, нади? — И почувства как кръвта се качва в главата му и започва да блъска в слепоочията.
Несим поклати глава и го изгледа учудено.
— Не. Защо? За бившата жена на Арнаути — отвърна той простичко със спокоен, улегнал тон.
Продължиха да яздят върху поскърцващите седла, а Наруз, който се ухили с облекчение, извика:
— Толкова съм щастлив, братко! Най-накрая! Ще бъдеш честит и ще имаш деца.
Тук Несим трябваше още веднъж да преодолее убийствената си срамежливост, като разказа на Наруз всичко, което бе научил за Жюстин и загубата на нейното дете. После добави:
— Сега тя не ме обича, не се и преструва дори, но кой знае? Ако успея да й върна детето и с това да й донеса успокоение на духа, както и сигурност, всичко е възможно. — Изчака миг и додаде: — Ти как мислиш? — Не толкова, че искаше да узнае мнението му по въпроса, колкото да хвърли мост през мълчанието, което легна между тях като прясно навята дюна. — Що се отнася до детето, там нещата са по-сложни. Полицията направи каквото можа. Малкото сведения, които успяха да съберат, отвеждат към Магзуб (Вдъхновения); в нощта на изчезването в града е имало фестивал и той е присъствал. На няколко пъти е бил обвиняван в отвличането на деца, но случаите винаги са били преустановявани поради липса на доказателства. — Наруз наостри уши и целият настръхна като вълк.
— Искаш да кажеш, хипнотизатора?
— Изпратих човек при него да му предложи голяма сума пари — продължи Несим. — Много голяма наистина, за да ми даде сведения по въпроса, който ме интересува. Разбираш ли? — Наруз поклати глава замислено и взе да поскубва късата си брада.