„По един особен и лично негов начин — твърди в бележките си Балтазар — предполагам, че той просто е търсел да открие истината. Това, разбира се, е абсурдно и доста странно занимание. Време е всички единодушно да се откажем от него. Да ти дам ли още един пример, този път с други действащи лица? Твоето описание на смъртта на Каподистрия в езерото е всъщност възприетата от всички нас версия. Навремето, разсъждавайки, решихме, че това вероятно е самата истина.
Но в показанията си под клетва в полицията всички разпитани отбелязват една особеност: когато тялото било извадено от водата, в която плувала черната очна превръзка, от него в лодката паднало изкуствено чене и така шумно издрънчало, че всички се стреснали. А сега чуй това: три месеца след този случай обядвах с Пиер Балб, личния зъболекар на Каподистрия. Той ме увери, че Да Капо се е радвал на съвършено здрави зъби и никога не е имал чене, което би могло да падне. Тогава на кого е бил трупът? Не знам. Но ако Да Капо просто е изчезнал, като е уредил да сложат едно мюре на негово място, то той е имал достатъчно основание за това, тъй като след себе си остави дългове за повече от два милиона. Разбираш ли какво искам да кажа?
Фактите, по силата на своето естество, са нещо несигурно и променливо. Наруз веднъж ми каза, че обича пустинята, защото «вятърът заличава всички стъпки, както угасява и пламъка на свещите». Така прави и действителността. Как тогава да търсим истината?“
Помбал се луташе между дипломатическата тактичност и склонността си към дребни хитрувания като някой провинциален прокурор; противоречивите емоции играеха върху месестото му лице, докато той самият се бе разположил със скръстени ръце в удобния си стол. Имаше вид на човек, съвършено доволен от себе си.
— Говори се — каза с вперени в мен очи, — че сега си в разузнаването. Така ли? Не, не ми отговаряй, знам, че не можеш да говориш. Както не мога и аз, ако речеш да ме попиташ. Ти си въобразяваш, че без съмнение съм във френския Втори отдел, но аз най-категорично отричам. Това, което се питам, е дали трябва да ти разрешавам да живееш в моя апартамент. Струва ми се някак… как да кажа?… Сякаш сме дупе и гащи. Нали? Искам да кажа, защо да не си подшушваме по нещичко от време на време, а? О, знам, че няма да го направиш. Нито пък аз. Чувството ни за достойнство… искам да кажа, ако бяхме в… хмм. Но разбира се, ти отричаш, както и аз. Значи не сме. Чувството за достойнство обаче не ти пречи да се възползваш от моите жени, нали така? Ще кажеш, това е друго нещо. Да пийнем, а? Бутилката с джин е ей там. Скрих я от Хамид. Разбира се, знам, че нещо става. Не умирам да науча какво е то. И все пак нещо, което бих желал да знам… Несим, Каподистрия… Кажи, де!
— Какво си направил с лицето си? — попитах го аз с надеждата да сменя темата. Наскоро си беше пуснал мустаци и в този миг се хвана за тях, сякаш въпросът ми съдържаше директна заплаха за насилственото им обръсване.
— Мустаците ли? Ами напоследък получих толкова много порицания във връзка с работата — че често отсъствам, че не си гледам задълженията, затова седнах и взех най-сериозно да се анализирам, au fond13. Знаеш ли колко много човекочасове съм изгубил заради жени? Няма да познаеш. Затова реших, че мустаците (ужасни са, нали?) ще ги отблъснат, ама не. Никаква промяна в положението. Това, скъпо момче, се дължи не на моя чар, а на ниския стандарт тук. Лепят се по мен като мухи, само поради липса на друго занимание. Просто си падат по дипломатите — как се казваше, faisande14, така ли беше? Защо се смееш? Ти също си изгубил сума часове по жени. Но разбира се, британското правителство е зад гърба ти, както и непоклатимата английска лира. Онова момиче и днес беше тук. Mon Dieu15 колко е слаба, прилича на сираче. Предложих й каквото имах за обяд, но ми отказа. А какъв хаос цари в стаята ти! Тя пуши хашиш, нали? Добре, когато замина на почивка в Сирия, можеш да разполагаш с целия апартамент. При едно условие — да пазиш предпазния параван пред камината, чу ли? Той е истинско изкуство, нали?
Помбал притежаваше един огромен, шарен параван, приготвен специално за неговата камина, върху който бяха пирографирани думите LEGERETE, FATALITE, MATERNITE16.
— Добре — продължи той. — Дай да не говорим за изкуство в Александрия. Но що се отнася до Жюстин, от двете варварки за теб тя е по-добрата, нали? Обзалагам се, че е така. Не ми казвай нищо. Защо не си по-щастлив с нея ли? Вие, англичаните, сте винаги мрачни и все политиката ви е в акъла. Pas de remords, mon cher17. Две жени в тандем — какво повече искаш? И едната левачка — както Да Капо викаше на лесбийките. Нали си наясно с репутацията на Жюстин? Що се отнася до мен, аз съм против цялото…