Но по времето, за което пиша, главното му занимание се състоеше в това да я нагрубява с помощта на изключително точния си, малко особен и характерен единствено за него английски или френски (имаше си няколко любими неологизъма, които използваше с удоволствие — единият беше съществителното „мнимост“, което бе образувал от „мним“; „такава огромна мнимост“ или „каква гнусна мнимост“) — нагрубяваше я, ако може така да се каже, само за да я обезкуражи. Трябва да ти кажа, че като се сетя за всичко това, едва сдържам смеха си, защото по-лесно можеш да обезкуражиш пролетното равноденствие, отколкото Жюстин. Тя нямаше никакво намерение да изостави този свой експеримент, преди да е научила колкото е възможно повече за себе си от него. Нали знаеш — хищническата еврейска природа!
Според нея демонстративното безразличие на Пърсуордън му придаваше само повече младежки чар. Жюстин никога не е имала в живота си мъж, който да не я иска или пък да може без нея! Да спи именно с такъв, за нея беше истинска находка. (Дали си измислям? Не. Познавах и двамата много добре и с всеки от тях съм обсъждал другия.) И още нещо: Пърсуордън умееше да я разсмива, а това е опасно нещо, защото след страстта жените най-много ценят смеха. Фатална грешка! Не, той съвсем не бъркаше, когато веднъж изкрещя в огледалото срещу себе си: „Лудвиг, ти си кретен!“
Ала тя взела да се обижда от невъздържаните му подигравки и веднъж, след като току-що се любили, се замислила: „Това, което прави той, е просто като вътрешен подтик, превърнат в навик — използва ме за изтривалка.“ После най-неочаквано си спомнила една от неговите присмехулни фрази: „Ние всички търсим някой прекрасен човек, на когото да изневеряваме — така че не се мисли за много оригинална.“ Или пък: „Какви хора! Като не става с този, който ти е подръка, стисни очи и си представи непостижимия. Защо не? Може и да се получи, при това е напълно законно и тайната е запазена. На това аз викам духовно сливане!“ В същото време стоял пред умивалника и си миел зъбите с бяло вино. Изглеждал така весел и уравновесен, че на нея й се приискало да го удуши със собствените си ръце.
На връщане от Кайро се скарали няколко пъти. „Що се отнася до твоята така наречена болест — не смяташ ли, че може да се дължи на възпалено самосъжаление?“ Тя така се вбесила, че едва не блъснала колата в едно крайпътно дърво. „Нещастен англосаксонец! — изплакала. — Грубиян!“
А той си помислил: „Небеса! Ето, вече се караме като младоженци. Скоро може и наистина да се оженим, за да заживеем във взаимна нетърпимост, когато дори и черните точки по лицето ще бъдат повод за скандал. Пфу! Ужасната изогамия на Съвършения брак! Пърс, няма ли да го направим пак?“ Не ми е трудно да си представя всичко това. Пърсуордън често си говореше на кокни — когато беше пиян или когато беше сам.
„Ако се опиташ да ме удариш — отвърнал й той развеселен, — ще катастрофираме.“ Тогава му хрумнала мисълта за кратък жлъчен разказ, в който да я изтипоса. „За да имаме секс в изкуството — промърморил, — преди това трябва да въведем коефициент на отвращението.“ Тя продължавала да седи нацупена. „Какво си мънкаш под носа? Молитви ли?“
За нея половинката, която й оставала след любовен акт, не се състояла от погнуса и отчаяние, както обикновено, а от смях; и макар че вътрешно беснеела срещу него, продължила да се усмихва на неговата абсурдност, дори когато разбрала с болка в сърцето, че той никога няма да й принадлежи, че никога няма да го има дори като приятел, освен ако приеме да играе по правилата му. Това, което й предлагал, било страст, лишена от съчувствие и разбиране, която обаче, неизвестно защо, превръщала целувките му в трепетно изживяване. Може би защото те й напомняли за здравия апетит, с който гладно дете захапва ябълка. И като не искала да изгуби това усещане (някъде дълбоко в нея все още се намирали остатъци от една честна жена), тя се молела той никога да не я напусне, да не се оттегли от сегашната си позиция. Както всички жени, и Жюстин мразела всеки, в когото не можела да бъде сигурна; при това трябва да знаеш, че до този момент тя не беше имала мъж, от когото изцяло да се възхищава — въпреки че би могло да ти изглежда странно. Но ето че най-накрая се бе появил човек, когото не можеше да накаже със своите изневери — едно непоносимо, ала и приятно откритие. Жените са много глупави, но не и повърхностни.