Наистина недоумявах какво толкова нередно има в това, че Абдул иска да се учи от майстора на обрязването Махмуд. Разбрах чак когато Скоби додаде:
— Не става дума за момчето — да правят с него каквото щат. Ама те искат да обрежат момиченцето! Не мога да се примиря с мисълта това крехко създанийце да бъде осакатено. Аз съм англичанин, старче, сигурно разбираш какво чувствам. НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ! — Напълно изтощен, той се отпусна върху възглавницата си, но не млъкна. — И още нещо. Заявих на Абдул съвсем категорично: „Само да си пипнал с пръст малката — така му казах, — да знаеш, че ще те арестувам, без да ми мигне окото. Ще го направя, ще видиш!“ Но, старче, това ще разбие сърцето ми, защото те винаги са били големи приятели, а клетият глупак нищо не разбира. Той просто си мисли, че аз съм луд!
Скоби въздъхна тежко на два пъти.
— Тяхното приятелство е най-хубавото нещо, което ми се е случвало след Бъджи. Да знаеш, че не преувеличавам, старче. Наистина най-хубавото. А сега и те са объркани. Не могат да разберат какво чувства един англичанин. Аз не искам да използвам положението си. — Почудих се какво ли пък значи това. А той продължи:
— Само преди месец окошарихме Абдел Латиф и го бутнахме зад решетките за шест месеца заради мръсните му бръсначи. Сума народ беше заразил със сифилис, представяш ли си, старче. Ще го направя и сега, въпреки че ми е приятел. Защото това е мой дълг. Предупредих го сто пъти да дезинфекцира бръснача си. Той обаче нехае. Тук, старче, те въобще не знаят какво е това дезинфекция. Знаеш ли, при обрязването използват стипца — стипца за бръснене! На всичкото отгоре са убедени, че това е голям напредък в сравнение със старата смес от черен барут и сок от лимон. Пфу! Нямат елементарно чувство за хигиена. Просто недоумявам как така не мрат като мухи, наистина недоумявам. Обаче всички се изплашиха, като бутнахме Абдел Латиф зад решетките, и тогава Абдул много се разстрои. Гледаше ме втренчено, докато му се карах. Като че внимаваше в думите ми.
Присъствието на хора винаги ободряваше стария Скоби, прогонваше страховете му и не след дълго, ето го, пак заразправя с цветистия си забавен език за странния живот на Тоби Манеринг.
— Той ме посвети в тайните на Светото писание, старче, и вчера отварям аз старата книга и какво мислиш — откривам, че и там пише за обрязването, и то много. Ти знаеше ли? Още амаличаните са събирали изрязани кожички от членовете, също както ние колекционираме марки. Странно, нали? — И той изкряка насмешливо като жаба. — Страхотни са били тия амаличани! Въртели са истински алъш-вериш с препуциуми, сигурно са предлагали луксозни екземпляри и всичко, както си му е редът. Плащаш допълнително за перфорация и т.н.
В този миг Мелиса влезе в стаята и лицето му се удължи.
— Та, такива ми ти работи — подхвърли той, като продължаваше да се тресе от сподавения смях, предизвикан от собствената му шегичка. — Още тази вечер ще седна да напиша едно писъмце до Бъджи, за да му разкажа последните новини.
Бъджи беше най-старият му приятел.
— Живее в Хоршам, старче, и прави клозети на открито. Сума пари натрупа от тях пустият му Бъджи. А иначе е член на КЗД26. Не знам какво означава това, но на листовете му за писма така пише. Чарлс Донахю Бъджън, КЗД. Пиша му всяка седмица. Без изключение. Винаги съм го правил и винаги ще го правя. Верен до гроб, това съм аз. Никога няма да предам приятел.
Мисля, че именно за Бъджи бе предназначено онова недовършено писмо, което намериха в апартамента му след неговата смърт. Там пишеше: „Стари приятелю, откакто ти писах последния път, нещата се промениха. Сега като че целият свят се е обърнал срещу мен. Трябва да…“