Тогава следва ли да приемем, че зад цялото това шегаджийство се е криела сериозна и задълбочена личност? Отговорът на този въпрос оставям на теб — ти си пряко заинтересован.
По онова време, когато бяхме в една компания, той не четеше нищо друго освен научна литература. Това, неизвестно защо, дразнеше Жюстин и тя непрекъснато му натякваше, че си губел времето. Един път той се защити, като й отвърна, че не друго, а именно теорията на относителността е пряко отговорна за появата на абстрактната живопис, атоналната музика и безсюжетната (или в най-добрия случай циклосюжетната) литература. Защото щом веднъж човек разбере относителността, и те му стават ясни. После добави:
„Бракосъчетанието на Пространството и Времето е най-голямата любовна история на нашия век. В очите на праправнуците ни то ще изглежда така поетично, както е древногръцката женитба на Купидон и Психея в нашите очи. Нали разбирате, за гърците Купидон и Психея са били факт, а не концепция. Аналогичното мислене срещу аналитичното! Но истинската поезия на века и нейната най-плодотворна поема е мистерията, която започва и свършва с едно «n».“
„Сериозно ли говориш?“
„Разбира се, че не.“
Жюстин се възмути: „Този звяр е способен на всякакви номера, дори в книгите си.“ — Мислеше си за онази фамозна звездичка в един от романите му, която отпращаше читателя до точно определена страница в текста, а тя — неизвестно защо — бе съвършено бяла и празна. Тогава много хора си помислиха, че това е печатарска грешка. Но Пърсуордън сам ме увери, че страницата е оставена така нарочно.
„Аз отпращам читателя до празна страница, за да го върна обратно към него — където в крайна сметка му е мястото.“
Ти говориш за благовидността на нашите действия и това не е много справедливо, защото ние всички сме живи хора и като такива имаме право да потърсим убежище поне в условната присъда на Бога, ако не на читателя. Така че, като се сещам за всичко това, нека ти разкажа историята за смеха на Жюстин! Като я научиш, сам ще си признаеш, че никога не си чувал този смях, защото не става дума за нейния вечно хаплив, язвителен и огорчен от живота кикот. Да, само Пърсуордън го беше чувал — сред гробниците на Сакара27! На лунна светлина, два дни след Шам ел Несим. Били там с голяма група туристи, които им служели за прикритие, но не можели много да разговарят — чувствали се като съзаклятници. По онова време Пърсуордън беше успял да сложи край на частните й посещения в хотелската му стая. Така че размяната на няколко скътани тайни им доставяла удоволствие; най-накрая същата вечер съвсем случайно останали за малко насаме — изправили се един срещу друг в една от онези зловещи и неумолими дупки, напомнящи за смъртта по един много особен начин: гробниците.
Жюстин си била пуснала бримка на чорапа, а обувките й били пълни с пясък. Събула ги, за да ги изпразни, а той запалил клечка кибрит, огледал се наоколо и взел да души въздуха. Тя му прошепнала, че напоследък я гризе някакво подозрение, че Несим е открил нещо във връзка с изгубеното й дете, което не желае да й съобщи. Пърсуордън слушал разсеяно, ала изведнъж щракнал с опарените си от огъня пръсти и рекъл:
„Слушай, Жюстин — знаеш ли какво? Миналата седмица препрочетох «Нрави» ей така, за удоволствие, и ми хрумна нещо; искам да кажа, ако всички тези увъртания и подмятания за Фройд и твоето така наречено изнасилване като дете и така нататък са самата истина — истина ли са? Не знам. Нали разбираш, може и да си си го измислила. Но тъй като, от една страна, знаеш кой е човекът със злочестата превръзка на окото, а от друга — отказваш да съобщиш името му на нещастната армия от психолози аматьори, начело с Арнаути, значи имаш някаква много сериозна причина за това. Каква е тя? Чудно ми е. Няма да кажа на никого, обещавам. Или всичко е една лъжа?“ — Тя поклатила глава.
„Не, не е.“
Тръгнали да се разхождат на чистата млечнобяла лунна светлина, а Жюстин се умълчала. След малко обаче изрекла бавно:
„Не беше само притеснение или нежелание да се излекувам, както го наричаха — всъщност както той го нарича в книгата. Работата е там, че въпросният човек е наш приятел — на всички нас, и твой включително.“ — Пърсуордън я изгледал с любопитство.
„Мъжът с черната превръзка на окото, той ли?“ — попитал. Тя кимнала. И двамата запалили цигара и седнали на пясъка, за да изчакат другите. Тъй като Жюстин усещала, че каквото и да му повери, ще си остане между тях, добавила плахо:
27
Некрополът на древния египетски град Мемфис. Руини от него са все още запазени на около 24 км югозападно от Кайро. Една от главните археологически забележителности на Египет. — Б.пр.