Бизнесът не вървеше. „Насам, насам, пречистете се, правоверни“ — бумтеше гласът на стареца, хванал с две ръце реверите на стария си сюртук, а потта се стичаше по лицето изпод червения му фес. В единия край на павилиона, погълнат изцяло от тънкостите на занаята си, седеше един братовчед на Махмуд и татуираше гърдите на красива мъжка проститутка, чиито мазни къдрици се спускаха надолу по гърба, а очите и устните бяха тежко гримирани. До него висеше голямо блестящо стъкло с най-различни модели за татуировка, от които клиентите му можеха да направят своя избор — чисто геометрични форми за мюсюлманите, или избрани текстове от Корана, или тържествен обет, или просто имена на любими хора. Една по една запълваше порите на кожата като същински майстор на иглата и от време на време се усмихваше под мустак. Така точка по точка създаваше рисунката, докато старият доайен се дереше с все сила от стъпалото над него: „Насам, насам, правоверни!“
Наруз се наведе над „точкослагателя“ и прошепна дрезгаво:
— Тук ли е Магзуб? — Мъжът се сепна и вдигна очи замислено.
— Да — рече той, — мисля, че е тук. При надгробните камъни.
Наруз му благодари и отново пое към претъпканите павилиони, като си пробиваше път наслуки сред тесните алеи, докато най-накрая стигна периферията, където светлината свършваше. Някъде в мрака пред него се намираше запуснатото светилище, затулено от приведените палми, и именно там стърчеше мършавата ужасяваща фигура на прословутия религиозен фанатик; хипнотичната му личност мяташе гръмовни мълнии към уплашената, ала омагьосана от него тълпа.
Дори Наруз потрепери, като зърна това опустошено лице, очите, така изписани с молив, че да изглеждат неестествено големи и зловещи — като очите на звяр от рисувана приказка. Светият човек бълваше клетви и заклинания към заобиколилите го слушатели, пръстите на ръцете му се свиваха и разтваряха като ноктите на граблива птица, въртеше се наляво-надясно подобно на хваната натясно мечка, усукваше се, гърчеше се, ту се хвърляше напред към тълпата с ръмжене, крясъци и викове, ту отстъпваше назад, а хорицата трепереха, смаяни от неговото въздействие и мощ. Той вече бе „влязъл в собствения си час“, както казват арабите, и се бе изпълнил със силата на духа.
Стоеше изправен сред остров от повалени тела — телата на онези, които бе хипнотизирал; едни пълзяха като скорпиони, други пищяха, трети блееха като кози, четвърти ревяха като магарета. От време на време той яхваше някого от тях и със зловещи крясъци го пришпорваше, блъскаше бутовете му с юмруци като обезумял, после ненадейно се извръщаше с избила между зъбите му пяна и се втурваше срещу тълпата, за да сграбчи друг нещастник за поредна своя жертва. И ревваше навъзбог: „На мен ли се подиграваш, а?“, после го хващаше за носа, ухото или ръката и с нечовешка сила го довлачваше в средата на ринга, където с един замах на хищните си нокти можеше да „убие светлината му“ и да го запокити сред жертвите, които вече безпомощно пълзяха в нозете му, за да моли неистово за милост — кресливи отчаяни молби, заглушавани от рева и стенанията на онези, които хленчеха, вече изпаднали под въздействието на неговата магия. Човек усещаше силата на тази личност, чиито искри възпламеняваха тълпата.
Наруз седна върху един надгробен камък извън оживения кръг, в мрака, за да може на спокойствие да наблюдава гледката.
— Дяволи, неверници! — крещеше Магзуб и протягаше напред изкривените си като нокти пръсти, от които хората се отдръпваха при всяко ново връхлитане. — Ти и ти, и ти, и ти — гласът му се извисяваше до нечовешки вой. Когато беше „в своя час“, той не се съобразяваше с никого, не се боеше от никого.
Един съвсем приличен на външен вид шейх със зелена чалма, което означаваше, че е от корена на Пророка, тъкмо прекосяваше оредялото по краищата множество, когато Магзуб го зърна, спусна се към него, разсече калабалъка надве и му изкрещя в лицето:
— Нечист си! — Възрастният шейх извърна гневни очи към обвинителя си, готов да му възрази, но фанатикът завря лицето си в неговото и впи страховит поглед в очите му. Старият шейх омекна на мига, главата му се олюля подобно на празна кратуна върху източения врат, после като по заповед на Магзуб той се свлече на четири крака, взе да грухти като диво прасе, а Вдъхновеният го сграбчи за чалмата и го запрати сред останалите жертви.