От Равена заминах за Гърция и във Венеция се върнах чак през есента на следващата година. Бях изпратил една картичка на Негропонте, надявайки се отново да ми даде подслон, но отговор не получих. Когато пристигнах някъде по здрач, пред себе си по Канале гранде зърнах погребение, което тъкмо потегляше по развълнуваните води със зловещите черни пера и всички други отличителни атрибути на смъртта. Видях, че хората излизат от двореца на Негропонте. Скочих на брега и изтичах към тях точно когато в последната гондола на погребалната процесия се качваха останалите опечалени и свещеници. Разпознах доктора и седнах до него в лодката. Докато гребяхме сковано и тържествено по средата на канала, обсипани със студени пръски и премигвайки срещу мълниите, които току прорязваха небето, той ми разказа всичко, което знаеше. Негропонте бе умрял предишния ден. Когато дошли да приготвят тялото, открили ухапванията: като от някакво тропическо насекомо. Докторът тънеше в недоумение. „Единствените ухапвания от този род, които съм виждал — рече той, — бяха по време на чумата в Неапол, когато плъховете нападнаха труповете. Неговите бяха толкова ужасни, че напудрихме тялото му с талк, преди да го покажем на сестра му.“
Пърсуордън отпи от чашата си и продължи с дяволито изражение:
— Историята не свършва тук; защото преди това трябва да ви разкажа как се опитах да отмъстя за моя приятел и сам отидох на мястото на срещата при Разбойническия мост, където, според гондолиера, жената винаги го очаквала в сянката на… Но вече става късно, пък и аз още не съм измислил края на случката.
Всички се разсмяха, а Атена потръпна превзето и обви още по-плътно шала около раменете си. През цялото време Наруз слушаше с отворени уста и изтръпнали сетива, съвсем като омагьосан.
— Ама — изпелтечи той, — всичко това истина ли е? — Въпросът му бе посрещнат с бурен смях.
— Разбира се, че е истина — отсече Пърсуордън и добави: — Никога през живота си не съм бил във Венеция.
Каза го и се изправи, защото беше време да вървят. Започнаха да се изнизват покрай невъзмутимата чернокожа прислуга, която ги изчакваше да си наметнат пелерините от дефтин и да си донагласят маските, като актьори, каквито всъщност бяха. После заставаха един до друг да сравнят еднаквите си отражения в огромните огледала сред палмите. Пиер се изкикоти, Тото дьо Брюнел взе да остроумничи и така сред смях излязоха в ясния нощен въздух — търсачи на удоволствия и болка, александрийци…
Чакащите отвън коли ги погълнаха, а грижливата домашна прислуга и шофьорите ги настаниха внимателно като кашони с ценна трошлива стока, нежни като цветя.
— Сякаш съм чуплива вещ в сандък — изписука Тото в отговор на тази загриженост. — С тази страна нагоре, ей, отваряй си очите! Всъщност с коя страна нагоре питам се аз. — Сигурно беше единственият човек в целия град, който не знаеше отговора на собствения си въпрос.
След като потеглиха, Жюстин се наведе напред в колата и подръпна ръкава му.
— Ще шептя — каза тя дрезгаво, въпреки че нямаше нужда, тъй като Несим и Наруз обсъждаха нещо на висок глас (гласът на Наруз се отличаваше с младежките си нотки), а Атена писукаше като флейта в ухото на Пиер. — Тото… слушай. Тази нощ от теб искам една услуга, може ли? Върху ръкава ти съм сложила тебеширен знак, ей тук, отзад. По-късно ще ти дам да поносиш и моя пръстен. Шшт! Искам да изчезна за час-два. Тихо… недей да се кикотиш. — Но изпод кадифената качулка отново се чу подхилкване. — Давам ти възможност да преживееш страхотни приключения от мое име, скъпи Тото, докато отсъствам. Съгласен ли си?
Той отметна качулката си, за да покаже колко е доволен. Очите му играеха, а на лицето му цъфна онази мрачна едва забележима сводническа усмивка.
— Разбира се — отвърна й шепнешком, възхитен от идеята и изпълнен с въодушевление. На светлината на бързо отминаващите улични лампи видя как анонимната качулка до него, откъдето като от оракул идваше гласът на Жюстин, и чиято вътрешност светеше подобно на мъртвешка глава, му кимна одобрително. Плътно затворени, сякаш изолирани от стената на разговора и смеха край тях, те скрепиха заговора си с обет за мълчание.