Една внушителна перачка с добре познатите ми широкопола шапка и ботуши (без съмнение Помбал) беше притиснала в ъгъла до камината дребничък римски центурион и го псуваше с глас на папагал. Долових думата salaud39. Малката фигура на генералния консул успя да прикрие раздразнението си с няколко отсечени жеста, понечи да се отскубне, ала напразно, защото Помбал го беше заклещил здравата в огромните си ръчища. Гледката беше очарователна. Шлемът на центуриона падна на земята. Помбал успя да го изтласка към платформата за оркестъра, като ритмично потупваше задника му и същевременно го целуваше страстно. Връщаше си го и това му доставяше огромно удоволствие. Докато наблюдавах тази кратка сценка обаче, хората ги наобиколиха отвсякъде в някакъв въртоп от знаменца и конфети и двамата изчезнаха от погледа ми. Бяхме човек върху човек, тяло до тяло, качулка до качулка, око до око. Музиката ни караше всички да се въртим безспир по дансинга. Но Жюстин не се виждаше никъде.
Някъде към два часа през нощта се запали коминът на една от камините на първия етаж, но не причини поразии, а по-скоро нови изблици на смях, сякаш бе лумнал точно навреме, за да ни развесели. Прислугата се засуети с важен вид; зърнах Червони, който бе свалил маската си и тичаше нагоре по стълбите, после иззвъня телефон. Облаци дим изпълниха къщата и донесоха лек мирис на сяра като от бездънния пъкъл. След броени минути с вой на сирена пристигна една кола на пожарната и навред плъзнаха маскирани като пожарникари мъже с брадвички и кофи. Тълпата ги приветства шумно, докато си пробиваха път към камината, която практически разрушиха до основи с брадвичките си. Други техни колеги се бяха качили на покрива и изливаха кофи вода в комина. Резултатът от това бе, че целият първи етаж се изпълни с облак сажди, по-гъст и от лондонска мъгла. Всички ревнаха от възторг и взеха да се кълчат като дервиши. Такива непредвидени случки разпалват най-силно забавите. Аз също се улових, че крещя невъздържано. Вероятно по това време вече съм бил доста пиян.
В огромната зала с гоблени по стените телефонът продължаваше да звъни, като тънко пронизваше общата суматоха. Видях, че един от слугите отиде да го вдигне, после сложи слушалката на масичката и взе да се оглежда с източен врат като ловджийско куче, а след малко се върна с Несим, който вървеше без маска и се усмихваше. Обади се и заговори припряно, демонстрирайки нетърпение. После и той остави слушалката върху масичката, пристъпи до дансинга и се заозърта напрегнато.
— Случило ли се е нещо? — попитах го, след като се приближих със свалена качулка.
Несим се усмихна и поклати глава.
— Не виждам Жюстин. Клия иска да говори с нея. Ти виждаш ли я някъде?
Уви! Нали цяла вечер се опитвах безуспешно да открия отличителния пръстен. Почакахме известно време, загледани в танцуващите в кръг двойки, напрягайки очи като рибар във въдицата.
— Няма я — каза той и аз повторих като ехо:
— Няма я.
Пиер Балб се присъедини към нас, вдигна качулката си и рече:
— Преди миг танцувах с нея. Навярно е излязла на чист въздух.
Несим се върна при телефона и го чух да казва:
— Някъде тук е. Да, съвсем сигурно. Не. Нищо не се е случило. Пиер преди малко е танцувал с нея. Тук е такава блъсканица. Вероятно е в градината. Да й предам ли нещо? Да й кажа ли да ти се обади? Добре. Не, един от комините се беше запалил. Вече го угасиха. — Той остави слушалката и се обърна към нас: — Между другото — подхвърли — имаме среща в хола в три часа, без маски.
Големият бал продължаваше да се вихри край нас и пожарникарите, които бяха приключили със задълженията си, се присъединиха към танцуващите двойки. Зърнах огромната перачка — четири дявола с големи гърди я изнасяха, очевидно в несвяст. Сред гръмки аплодисменти я положиха в цветната оранжерия. Без съмнение Помбал отново бе капитулирал пред любимата си марка уиски. Беше изгубил шапката си, но под нея предвидливо бе сложил огромна перука от жълта коса. Едва ли някой би го познал в този му вид.