59
Ник Уилямс излезе от сенките и застана пред Фин.
— Да, Фин. Аз съм.
— Не разбирам — изфъфли Фин. — Ами Престън?
— Престън няма нищо общо! — махна с ръка Ник и се усмихна. — Всъщност, той си е точно такъв праведен, надут пуяк, за какъвто се представя!
— Тогава ти как разбра да…
— Да те намеря ли? Не беше чак толкова трудно. Казал си на Престън, че няма да можеш да подготвиш споразумението, така че той ми се обади на мен, за да ми прехвърли товара. А когато го попитах какво ти се е случило, той заяви, че си имал някаква лична работа, за която трябва да се погрижиш, и ако случайно те засека в офиса, по-добре да не те закачам!
Фин въздъхна. Значи Престън все пак не го беше предал. Или най-малкото — не нарочно.
— Представяш ли си само?! — изхили се Уилямс. — Тревожеше се да не те притесня! Доста иронично предвид обстоятелствата!
Фин погледна към Макгуайър и установи, че мафиотът внимателно наблюдава размяната на реплики между двамата адвокати. После се обърна пак към Уилямс и попита:
— Е, и сега какво?
— Всичко зависи от теб самия, Фин. Изборът е изцяло твой!
— Така ли? Не знаех! И би ли ме осведомил с какви алтернативи разполагам?
Ник Уилямс потупа Тони Макгуайър по рамото и двамата се дръпнаха обратно в сенките. Макар да не бе в състояние да различи думите им, Фин долови, че нещо се карат. Когато приключиха, Ник се върна при него, придърпа един стол и се настани до Фин.
— Окей. Виж сега какво! Нека изложим наличните алтернативи, както сам каза! Първата от тях е да продължиш да се правиш на голям инат, в този случай съм сигурен, че Тони ще положи максимални усилия да те лиши напълно от способността някога да свириш на пиано!
— А каква е втората?
— Тя гласи, че можеш да се присъединиш към нас!
Ако не го болеше толкова, Скот Фин със сигурност щеше да се изсмее. Сега обаче само успя да възкликне:
— Да се присъединя към вас ли?!
Уилямс кимна.
— Виж какво, Фин, знам за теб много повече, отколкото си мислиш! Гарантирам ти, няма да повярваш колко общи неща имаме двамата с теб!
Фин се опита да диша равномерно, за да парира поне малко болката. После се обади:
— Слушам те!
— Аз израснах в Самървил, при това в гадната му част! Баща ми беше пияница, който караше камион и зареждаше магазините, а между две смени съдираше от бой и майка ми, и мен! Още на девет години разбрах, че съм имал истински късмет, когато той прегази едно хлапе и го тикнаха до живот зад решетките. Двамата с мама минахме на социални помощи, така че не след дълго се озовах в местните улични групировки, започнах да продавам наркотици и да се мотая с аверите от бандата „Уинтър Хил“. — Тук направи драматична пауза, погледна го дяволито и попита: — Познато ли ти звучи?
— Направо носталгично! — кимна Фин и стисна зъби, за да не се разпищи от болка. — Какво искаш да кажеш с всичко това?
— Искам да кажа, че когато навърших петнадесет, беше пределно ясно, че скоро щях да завърша или в затвора, или в моргата — точно като теб! Но точно тогава съдбата ми се усмихна — запознах се с Тони Макгуайър!
Тони ми каза, че си губя времето. Че съм много по-умен от всички останали, с които се мотая по улиците, и че ако държа един ден да стана важна клечка в организацията, трябва да използвам главата си! Оказа се, че е бил напълно прав! Тогава той ме накара да сключа с него една сделка. Каза ми, че ако нямам нищо против здравото учене, той ще плати обучението ми в градския колеж!
Фин вдигна очи към Макгуайър и отбеляза делово:
— Не си те представях в ролята на Дядо Коледа!
Ник Уилямс поклати глава и поясни:
— Не си ме разбрал. Тони не ми правеше услуга! Той правеше услуга на самия себе си! Ако щеш, вярвай, но той е абсолютен гений! Защото винаги разсъждава в големи мащаби и мисли с много крачки напред! Още много отдавна той си даде сметка, че единственият плюс на бостънските банди са мускулите, което не е никак зле, когато става въпрос за търговия с наркотици или рекет на магазините за алкохол. Но паралелно с това знаеше, че големите пари са в големия бизнес. А точно тази крава уличните бандити никога не се бяха сетили да доят! Единственият проблем бе достъпът до високите етажи. За да си го осигури, Тони се нуждаеше от огромна армия от нов тип, армия на интелекта — нуждаеше се от магистри, бакалаври, доктори на науките и… адвокати!