Уилямс направи кратка пауза, огледа внимателно Фин и продължи:
— Когато завърших колежа, Тони реши да плати и висшето ми образование. А после ми осигури работа в „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“. Оттогава насам аз използвам информацията, която имам на свое разположение, за да го включвам в едни от най-големите бизнес сделки в Бостън. Имай предвид обаче, че аз не съм единственият — такива като мен има още десетина, разпръснати из различните клонове на търговията и индустрията! И точно затова в случая не става въпрос за някакви си милиони долари — става въпрос за милиарди! Тони има дялово участие във всеки мащабен строителен обект на града, контролира всички компании за автомобилни и корабни превози по Източното крайбрежие, както и охранителния бизнес! А ние, десетимата му верни служители, получаваме прилични дялове. Затова ти казвам, Фин, че Тони е най-гениалният човек, когото някога си срещал!
Фин сведе поглед към изпочупените си пръсти и отбеляза:
— Позволи ми да не се присъединя към неговия фен клуб!
— Е, вярно е, че дълбоко в душата си все още не е успял да забрави много от старите методи на работа, но пък главата му е в бъдещето — в бизнеса на бъдещето! И затова много скоро ние ще станем толкова мощни, че ще се изравним с първата тройка от прословутия списък „Форчън 500“!
— Добре де, но щом нещата ви вървят толкова гладко, тогава защо съм ви притрябвал аз?!
— Ти не си ни притрябвал — просто ние те искаме при нас! Помолих едно от приятелчетата на Тони да ми изпрати полицейското ти досие — трябва да призная, че е впечатляващо! А после си поговорихме с неколцина познати от Чарлстаун, които само потвърдиха бляскавата ти репутация на наш човек!
— Това беше много отдавна!
— Стига, Фин! Вълци като нас никога не си менят кожата! С влизането в юридическата кантора ожесточеността ти в никакъв случай не е изчезнала — забелязвал съм я десетки пъти: в начина, по който разкъсваш свидетелите, в подхода ти към управление на делата на съдружниците. Ти си от онзи тип бойци, които никога не вземат заложници! Да, светът в който се движим сега, е по-изискан от стария, но инстинктите ни са още живи! Освен това си умен и притежаваш превъзходни умения в съдебната зала! Човек като теб ще бъде ценна придобивка за нас!
Фин го изгледа с присвити очи и изрече тихо:
— Ти наистина ли си вярваш, че ще стана твой авер, след като си убил Натали?!
Уилямс вдигна ръце и отсече:
— Хайде, стига по този въпрос! Отлично знаеш, че Натали в никакъв случай не може да се определи като светица! Знаеш ли каква беше първата й мисъл, когато откри измамата с фиктивните служители на „Хюрън“? Можеш ли въобще да се сетиш? Единствената й мисъл бе как да използва тази информация по-ползотворно, за да си извоюва предсрочно повишение като съдружник!
Фин го погледна слисано. Ник Уилямс продължи:
— Точно като теб, и тя предположи, че основният замесен е Престън. И си постави за цел да измисли някакъв начин да го изнуди. Тогава разбрах, че ако продължава, ще провали целия ни бизнес, затова се наложи да я спра! — Изсмя се. — Представяш ли си?! Дойде при мен и ме попита дали мога да й помогна в изнудването на Престън!
— И защо е дошла точно при теб? — попита Фин, макар да не изгаряше от нетърпение да чува истината.
— Защото вече месеци наред беше моя любовница! И добре, че се случих аз! Защото в противен случай сигурно щеше да отиде право при Престън, а след това щяха да последват ред сериозни проблеми! Както и да е. После на Тони му хрумна великата идея да я превърнем в поредната жертва на Малкия Джак. Сети се, че в платежната си ведомост има името на един, който бил особено добър с ножа!
— С ножа, който оставихте в моя апартамент — допълни Фин.
— Нямахме друг избор! Ти не се отказваше, а трябваше да предприемем нещо! И без това ченгетата вече те считаха за основен заподозрян, така че решихме да убием с един куршум два заека. Смятах да се обадя анонимно на полицията, но точно тогава онази Флеърти ни улесни, като го откри сама, така че свърши част от работата ми. По този повод искам да ти кажа, че ако се съгласиш да работиш за нас, гарантирам ти, че обвиненията срещу теб ще изчезнат вдън земя!
— Както изчезна и делото „Танъри“, нали?
— Така си е — кимна Уилямс. — В края на краищата госпожа Танъри реши, че животът на дъщеря й е далеч по-важен от смъртта на мъжа й. А и ние нямахме съмнения, че това е най-разумното решение за всеки любящ родител. — Поклати глава и допълни: — Честно да ти кажа, прекарах седмици наред в преглеждане на папките на Натали, за да разбера как се е добрала до информацията за нашата малка игра! И нищо!