— Макгуайър!
Гласът на Тай изгърмя в студената каменна стая, отекна в стените и накара всички присъстващи да подскочат.
Тай, застанал на прага, веднага разбра, че е пристигнал точно навреме. Скот Фин беше завързан за стол в средата на стаята, а в очите му беше насочен лъчът на мощен прожектор. Приятелят му приличаше на гротескна творба на умопобъркан художник. Бялата му оксфордска риза се бе сдобила с ръждивочервено петно, по врата му се стичаше кръв, лявата му ръка висеше безжизнена. В цялата тази картина Тай автоматично разпозна характерния почерк на Макгуайър.
Подобно на тълпа зяпачи, събрана на сцената на катастрофа, около Фин се бяха подредили Тони Макгуайър, бодигардът му Хенри Шмид и някакъв приличен на вид човек със скъп костюм, когото не познаваше. Всички се бяха вторачили в него.
— Тай? — проговори най-сетне Макгуайър. — Какво правиш тук?
— Трябва да говоря с теб — отсече Тай и изпъна рамене, за да му прати негласното послание, че не възнамерява да помръдне, докато не бъде изслушан. Както се виждаше, той бе най-едрият мъж в тази стая и присъствието му някак си я смали. Тай много отдавна бе научил как да използва ръста си, за да постига целите си.
Макгуайър махна с револвера, като че ли искаше да каже: „Не виждаш ли, че в момента имаме работа?“. А на глас изрече:
— Ще трябва да почака. Пък и Джони изобщо не е трябвало да те пуска.
— Не обвинявай Джони. Той направи, каквото можа — отбеляза Тай, влагайки в думите си достатъчно сарказъм, за да бъде сигурен, че е разбран правилно. Макгуайър се смръщи, очите му потъмняха, а Тай добави: — Просто нямах никакъв друг избор. Работата е важна! И се отнася за него! — кимна по посока на Фин.
Макгуайър изгледа последователно Фин и Тай, сякаш се опитваше да вземе решение.
— Извинете, че се намесвам — обади се Ник Уилямс с нарастваща тревога в гласа, — но кой е този човек?
Въпросът накара Тай да пренасочи вниманието си от Макгуайър върху адвоката. Силата на погледа му беше толкова голяма, че Уилямс неволно потрепери.
— Това е Тай Макклуън — отговори му Макгуайър. — Ръководи някои от нашите операции в Чарлстаун. — Уилямс изсумтя. — Тай, запознай се с Ник Уилямс. Той е един от нашите адвокати.
Уилямс се смръщи, навири нос и се обърна към Тай с типично адвокатско високомерие:
— По какъв въпрос сте тук, господин Макклуън?
Тай продължи да го гледа така, сякаш е прозрачен, и отговори:
— Въпросът, по който идвам, касае Тони! И както вече казах, държа да разговарям с него на четири очи!
— Точно сега нямаме време за подобни глупости, Тай! — извика, леко изнервен, Макгуайър.
— Работата е важна, Тони! Иначе нямаше да бъда тук! А Джони нямаше да лежи в болница!
Макгуайър прехвърли погледа си от Уилямс към Тай, а после го сведе и към Фин, който все още чакаше смъртта си в светлината на прожектора. Накрая свали револвера си, приближи се до Тай и рече:
— Хубаво! Но гледай да не ме бавиш и дано новините да са добри!
Тай се приведе до ухото му, без да откъсва очи от Шмид, който пристъпяше нервно от крак на крак. После прошепна:
— Познавам този човек още от Чарлстаун! И затова трябва да знаеш нещо за него!
Макгуайър го изгледа притеснено, сякаш бе пропуснал някаква съществена информация за Фин — нещо, което може да се обърне срещу него.
— Е, и? Какво е то?
Тай направи пауза, наблюдавайки реакцията на останалите, присъстващи в стаята, като преценяваше степента на опасност, която представляваше всеки от тях. После се приведе отново и прошепна:
— Той е мой приятел!
Макгуайър го погледна объркано. Очевидно очакваше още нещо.
— И? — обади се след малко.
— И е много добър мой приятел! — добави Тай, като наблегна на думите.
Обяснението на Тай обаче така и не успя да изтрие обърканото изражение от лицето на Макгуайър.
— Какво се опитваш да ми кажеш с всичко това? — повиши раздразнено глас той.
— Опитвам се да ти кажа, че не можеш да убиеш този човек! Намира се под моя защита!
Тони отстъпи крачка-две назад и го огледа. Накрая се засмя тихичко и рече:
— Ти си голям въздухар, знаеш ли? — Пак се засмя, този път по-силно, и поклати отвратено глава. — Но признавам, че макар и за момент успя да ме вържеш!