Реакцията на Тай бе светкавична. Той сключи огромната си ръка около врата му, измъкна пистолет и го опря в слепоочието му.
— Мамка му! — изкрещя Макгуайър. — Да не си си изгубил акъла?!
Тай не отговори, изви тялото му пред себе си, за да си осигури прикритие срещу Хенри Шмид, който вече бе извадил своя пистолет и се целеше в него.
— Хвърли го! — изкрещя Тай. Шмид погледна объркано своя шеф. — Хвърли го! — повтори Тай. После заговори на Макгуайър: — Тони, кажи му да хвърли ютията, иначе, кълна се във всички светии, ще ти пръсна мозъка!
Макгуайър го познаваше достатъчно, за да е наясно, че великанът никога не отправя фалшиви заплахи. Направи знак на бодигарда си да хвърли оръжието. Шмид свали ръка, но продължи да го държи.
— Ти също, Тони! Хвърли патлака към стената!
Макгуайър направи така, както му беше казано. После заговори:
— А сега предлагам всички да се успокоим! Тай ще прекрати тази глупава сцена, а после всички отново ще си бъдем приятели, става ли?
Надникна през рамо към него, но Тай натисна още по-силно слепоочието му с пистолета си, погледна към Шмид и заповяда:
— Развържи го!
Бодигардът извади от джоба си автоматичен нож и само с четири отработени движения сряза лентите, с които бе овързан Фин. Той се опита да се надигне, но не успя да се задържи на крака.
— Току-що си подписа смъртната присъда, Тай! — изрева Макгуайър, без да обръща внимание на опряния в слепоочието му пистолет. — Отлично знаеш, че няма да се измъкнеш оттук, нали?
— Може би — избоботи Тай, като се стараеше да държи тялото на Макгуайър между себе си и бодигарда, който все още не бе захвърлил оръжието.
Изневиделица чу друг глас:
— Пуснете веднага Тони!
Говореше Ник Уилямс. Тай се обърна и видя, че към главата му, само на четири стъпки от него, е насочен магнум 357. Веднага разбра, че не е успял да оцени правилно ситуацията. Беше фокусирал вниманието си върху Макгуайър и Шмид и въобще не му бе хрумнало, че един адвокат може да носи оръжие! И точно заради това негово недоглеждане Уилямс бе успял да заобиколи и да заеме удобна позиция за стрелба.
— Както желаете! — извика той, пусна Макгуайър, хвърли се на пода и започна да стреля.
Даже не си направи труда да се цели по нещо конкретно. Знаеше, че не може да убие едновременно и Уилямс, и Шмид, затова прецени, че е най-добре да изстреля колкото се може повече патрони, за да предизвика колкото е възможно по-голяма шумотевица.
Доколкото успя да прецени, бе успял да стреля най-малко четири пъти, когато усети първия куршум в гърдите си.
60
Когато чу стрелбата, Флеърти хукна, без да се замисля. Сърцето й биеше лудо.
— Лейтенант! Чакай! — изрева Козловски и също се затича.
След тях се носеше и Лоринг, но далеч не толкова ентусиазирано.
Флеърти се насочи към ярката светлина. Добре знаеше, че първо трябва да направи оценка на ситуацията и едва тогава да се впуска в действие, но точно сега не можеше да си го позволи — нямаше време. Защото, ако Фин наистина се окажеше невинен, значи точно тя го е изложила на тази опасност — и никога нямаше да си го прости, ако с него се случеше нещо.
Премина през прага и изкрещя:
— Полиция! Всички да залегнат!
Козловски влетя в стаята веднага след нея. Забеляза, че Флеърти е залегнала вляво от вратата. „Господи! Ударена е!“ — помисли си той. Веднага след това обаче проумя, че тя просто се е хвърлила на земята, за да избегне дъжда от куршуми, сипещ се върху нея.
Точно тогава усети, че стената зад главата му експлодира. Разхвърчаха се парчета камък и хоросан. Слава богу, размина му се! Той се сниши вдясно, така че двамата с Флеърти оградиха изхода.
После повдигна леко глава и постепенно всичко му дойде на фокус. В средата на стаята зърна огромен прожектор, паднал на една страна и осветяващ отсрещната стена с призрачната си светлина. Вляво от него, близо до Флеърти, лежеше някаква гигантска фигура с тъмна коса — предположи, че е Тай Макклуън. В центъра пък лежеше Скот Фин. Освен тях наоколо се виждаха още трима души. Най-малко двама от тях бяха въоръжени.
В другия край на стаята забеляза едър, оплешивяващ мъж, към средата на четиридесетте. Стоеше спокойно и произвеждаше изстрел след изстрел. Козловски веднага го разпозна като професионалист. Поведението му бе прекалено добре овладяно, за да бъде нещо друго, освен професионален убиец — следователно най-голямата заплаха идваше от него.