В стаята се възцари тишина.
61
Скот Фин се опита да седне. Всичко по тялото му го болеше. Болката бе тъй непоносима, че сякаш се пропиваше в душата му и го задушаваше.
В краката му лежеше безжизненото тяло на Антонио Макгуайър — точно на мястото, където Фин се бе хвърлил върху мафиотския бос и така бе спасил живота на Линда.
Огледа стаята.
Като че ли внезапно беше нахлула цяла армия. Подът бе покрит с мъртви и ранени. Близо до вратата, почти замръзнал на място, продължаваше да стои един човек, когото Фин разпозна от работата си в съда — Рич Лоринг, главният щатски прокурор. В ръката му димеше пистолет.
Той се насочи към Козловски, който тъкмо се канеше да се изправи, и го попита:
— Добре ли си?
— Бил съм и по-добре — отговори с крива усмивка детективът. Смъкна ръкава на ризата си и под него се показа раната. Като че ли едната от костите му беше счупена. Кръвта му продължаваше да капе по пода. Козловски разкъса ръкава, направи си от него импровизирана превръзка и стегна ръката над раната. — Виждаш ли? Направо като нов съм!
Флеърти приклекна над безжизненото тяло на Ник Уилямс и се загледа в него със странна смесица от задоволство и ужас. След няколко секунди извади полицейската си радиостанция, включи я и заговори:
Обажда се лейтенант Флеърти! Имаме ранен полицай и няколко пострадали във форт „Независимост“! Искам подкрепления и линейки! — После се обърна към сержанта: — Не ми се прави на голям мачо, Коз, а кажи как се чувстваш наистина?!
Козловски погледна ръката си и отговори:
— Мисля, че няма засегнати артерии, но все пак ужасно боли, мамицата й! — Пое си дълбоко дъх и издиша през нос. — Не ме разбирай погрешно, ама няма да ти се разсърдя, ако помолиш онези от Бърза помощ поне веднъж да си поразмърдат задниците!
Флеърти кимна, а после се извърна към Фин и приклекна до него.
— А ти? Как си?
Фин отвори уста да каже нещо, но не излезе нищо. Мозъкът му все още не бе успял да обработи информацията от последните няколко часа. Схвана, че се намира в шок. Времето като че ли забави ход, а из главата му се зароиха всевъзможни неясни образи.
— Бил е Уилямс — изрече той, но много тихо, като кимна по посока на мъртвия адвокат.
— Какво казваш?
— Ник Уилямс — повтори Фин. — Беше съдружник в моята фирма. Той е убил Натали!
— А аз си мислех, че Макгуайър! — възкликна объркано Флеърти.
— Аз също си мислех така — прошепна Фин. — Но съм грешал. Бил е Уилямс! Той и Натали са били… — Не успя да довърши. Но на Флеърти й просветна и тя кимна. — Работел е за Макгуайър и я е убил, защото тя е открила как двамата крадат парите на държавата! Макгуайър е бил…
— Фин, не знам какво да кажа…
Този път тя не успя да си довърши изречението, защото в другия край на стаята Козловски се разкрещя в собствената си радиостанция:
— Трябва ни линейка, веднага!
Точно тогава Флеърти и Фин извърнаха едновременно глави към отсрещната стена и забелязаха приведения над Тай Макклуън главен прокурор. Беше поставил ръка върху гърдите на огромния мъж и се опитваше да спре кръвта му.
— Господи! Тай! — прошепна Фин, повдигна се първо на колене, после на крака, насочи се нестабилно към приятеля си и приседна до главата му. Когато погледна гърдите му, видя, че под великанското тяло се е събрала огромна локва кръв.
— Дръж се, Тай! Скоро ще те измъкнем оттук! — прошепна Фин.
Тай се усмихна болезнено и отвърна:
— Няма да стане.
Фин постави ръка право върху огромната дупка в гърдите на приятеля си и отсече:
— Я се дръж, човече! Даже при едно бръснене пускаш повече кръв!
Тай се засмя, закашля се и от устата му се проточи червена струйка. Накрая каза:
— За да не си пускам кръв, си пуснах брадичка.
— А аз си мислех, че прикриваш грозната си муцуна!
Тай потупа леко ръката на Фин, притвори очи, пак ги отвори, преглътна и прошепна:
— Е, не е чак толкова зле! Извадих голям късмет! Успях да поживея достатъчно, че да оправя поне някои неща! Не всички от нашите приятели получиха подобен шанс!