— Фин, трябва да поговорим! — подвикна му Флеърти. — Ако не сега, то после!
Фин не се обърна назад. Продължи да върви.
Преди да отговори на нечии други въпроси, първо трябваше да се справи със себе си.
Освен това — помисли си с горчивина, — никой не се ебава с „Редниците от улица Челси!“.
Епилог
Фин седеше на масичка пред едно от крайбрежните ресторантчета в Северния квартал на Бостън. Съзерцаваше хоризонта, наслаждаваше се на лекия бриз и отпиваше от своя „Будвайзер“.
Обожаваше това време на годината. Винаги го бе обожавал. Часът бе едва четири и половина следобед, но октомврийското слънце вече наближаваше своя зенит и къпеше града в оранжевото си великолепие. Фин си пое дълбоко дъх и вдиша уханието на есенните листа, примесено със соления морски въздух. Природата се събуждаше за нов живот.
Не я чу кога е пристигнала. Настани се на стола до него и го зачака да заговори. Когато сервитьорката се появи, двамата все още мълчаха.
— Какво желаете? — обърна се тя към Флеърти.
— Чаша шардоне, моля!
Сервитьорката се насочи към вътрешността на бистрото и ги остави сами. Линда първа наруши тягостното мълчание.
— Мина повече от месец. Защо не отговаряш на обажданията ми?
— Дадох показанията си пред полицията още на следващия ден! — отвърна настръхнало Фин. — Не те видях наоколо. Реших, че ако толкова държиш да разговаряш с мен относно разследването, ще изпратиш да ме приберат!
— Не съм те търсила заради разследването…
— Знам.
На масата им отново се възцари тягостно мълчание. Във водите на залива се носеше лек едномачтов платноход, сякаш през последните триста години нищо в града не се бе променило.
— Съжалявам — обади се накрая Фин. — Преди да отговоря на нечии други въпроси, първо трябваше да се справя със своите!
— Е, успя ли?
— Трудно е да се каже — сви рамене той. — Останаха още няколко неща, които трябва да обмисля. — Направи пауза, сякаш се опитваше да реши как точно да продължи. — Положих огромни усилия да се измъкна от общинските бордеи. Мислех си, че щом се озова в истинския свят, никога повече няма да ми се налага да се сблъсквам със страстите, които се вихрят там: с жестокостта, гнева и порочността. Оказа се обаче, че съм грешал. Не съм избягал от нищо. Защото осъзнах, че всички тези страсти не са подминали дори и някои от хората, в които бях повярвал!
— Например Натали?
— Тя е само повърхността на айсберга — призна той.
Флеърти го остави да дойде на себе си и едва тогава му зададе следващия въпрос:
— Ти май наистина си я обичал, нали?
— Така е — отговори след кратка пауза Скот Фин. — Но не съвсем… Не знам как да го обясня, дори и пред себе си. За мен тя беше някаква фантазия, по-скоро идеал. Беше всичко, което съм искал за себе си, но никога нямаше да имам. Беше умна, красива, преуспяваща и забавна. Сигурно съм вярвал, че по някакъв странен начин тя ще ме направи по-добър човек и ще ме дари с щастие.
— Струва ми се, че никой на този свят не е в състояние да запълни нашите празноти. В най-добрия случай хората около нас могат да ни помогнат да преживеем трудностите, които ни обкръжават.
— Съгласен съм. Но на мен ми се наложи да го разбера по трудния начин — кимна Скот и се загледа в далечината пред себе си, към късчето земя, което се вклиняваше в морето и върху което, подобно на вечен страж, се издигаше форт „Независимост“.
Флеърти като че ли долови мислите му:
— Много съжалявам за Тай!
— Да, аз също. Когато някога двамата с него обикаляхме улиците на Чарлстаун, той беше най-страховитото копеле в цялата махала. Виждал съм го да прави какви ли не ужасни неща на хората — брутални неща. Но дори и тогава съзнавах, че една част от него се бунтува срещу това, което върши. И според мен точно тя му помогна да разбере защо толкова искам да се измъкна оттам. А накрая и точно той ни спаси!
— Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед — цитира Линда думите на сержант Козловски. Погледна го и допълни: — И на мен ми се наложи да науча нещо по трудния начин. Съжалявам, че не ти повярвах!
— Та как би могла да се досетиш за истината?! Макгуайър дърпаше конците толкова умело, че успя да заблуди всички!
— Много мило от твоя страна, че гледаш на нещата по този начин, но това в никакъв случай не ми помага да не се чувствам виновна!