— Не се главоболи с чувство за вина! — махна с ръка Фин. — Чиста загуба на време и енергия!
— Звучиш като бившия ми партньор — усмихна се Флеърти.
— Като стана въпрос за него, как е това полско чудо на природата?
— Същото противно чудо си е — засмя се на глас тя. — Заради ръката си е принуден да се пенсионира и непрекъснато заплашва, че ще съди полицията! Шефовете, като че ли нямат нищо против да се стигне и до съд само и само да го държат далече от себе си!
— И какво ще прави оттук нататък?
— Какво правят бившите ченгета от типа на Козловски? Сигурно ще си изкара разрешително за частен детектив и ще продължи да ни вбесява, но този път по-сериозно!
— Звучи доста страховито! — засмя се и Фин. — Направо не мога да си представя колко опасен ще стане, щом се почувства свободен да следва собствените си правила! Доколкото разбрах обаче, той е изключително горд с теб! Директор на Щатския департамент за вътрешна безопасност! Наистина впечатляващо!
— Е — сви рамене Флеърти, — според мен новият губернатор просто искаше да се дистанцира от старата администрация!
— Не можеш да го виниш, след като Кларк е бил затънал до гуша в мръсотията на Макгуайър.
— Може би не чак до гуша, но до глезените — със сигурност. И всичко е започнало оттам, че по време на предизборната си кампания е приел пари от мафията. Точно това им е проблемът на политиците — никога не могат да бъдат малко омърсени.
— Все едно да кажеш, че си малко бременна! — съгласи се Фин.
— Какви са ти плановете оттук нататък?
— От фирмата ми предложиха да стана съдружник, но отказах.
— И защо? — изгледа го с нов интерес тя.
— Не мога да го обясня точно — отговори той. — Престън ми беше огромна подкрепа в цялото това изпитание. Приятелството му е може би единственото положително нещо, което спечелих от цялата битка. Но не съм сигурен, че ще мога да се върна там. Имам чувството, че през последните осем години съм вършил работата на други хора — занимавал съм се с дела на други адвокати. И това ми напомня за времето, когато като малък обикалях улиците на Чарлстаун и вършех мръсната работа на големите. Писна ми да бъда пионка!
— Тогава накъде? — не се предаваше Линда.
Скот си пое дълбоко дъх и отговори бавно:
— Мисля да основа своя собствена адвокатска кантора. Ще наема някой по-евтин офис в Чарлстаун, пък оттам нататък каквото сабя покаже!
— Рисковано е, не мислиш ли?
— Така си е — съгласи се Скот. — Но вече ми писна да залагам на сигурно! Престън накара съдружниците да ми отпуснат значително обезщетение, което ще ми бъде напълно достатъчно като начало. Освен това обеща, че докато си стъпя на краката, ще ми препраща някои от своите клиенти!
Линда се загледа в Скот Фин и реши, че онова, което вижда, й харесва. Още от мига на запознанството им бе харесала силата, интелекта и чувството му за хумор. А ето че сега вече забелязваше и още нещо. Нещо, което досега само бе проблясвало, но бе изчезвало твърде бързо — някаква страст, която той като че ли бе потискал и заглушавал.
— Значи остава да решим какво ще правим с нас — изрече накрая тя.
Той пак отпи от бирата си, загледа се в бостънския залив и отбеляза с неопределен тон:
— Може би.
— Смяташ ли, че все още имаме някакъв шанс? — попита тя и затаи дъх.
Най-сетне той се обърна и я погледна. Тъмната й коса проблясваше под лъчите на залязващото слънце. Беше много красива. Скот повдигна вежди и се усмихна.
— Предвид случилото се досега, не смяташ ли, че е твърде рисковано?
Тя се загледа в очите му, после протегна ръка и я постави върху неговата.
Усети силата на пръстите му.
И усещането й хареса — вдъхваше й необичайна увереност и спокойствие. Без да отдръпва ръката си от неговата, Линда се извърна към пристанището, притвори очи, наслаждавайки се на последните топли дни на есента, и прошепна:
— На мен също ми писна да залагам на сигурно!