Кларк въздъхна и го погледна.
— Какво предлагаш?
— Дайте ми два часа, за да помисля.
— Хубаво — кимна уморено губернаторът. — Ти помисли, а аз ще се приготвям за работа. — Изправи се и се запъти към вратата, но на прага се обърна и попита: — Нали след половин час ще бъдеш в офиса, ако ми трябваш?
— Както винаги — отвърна Уендил.
— Разбира се. Както винаги — промърмори на себе си Кларк и пое нагоре по стълбите.
От портретите на стената го сподириха погледите на пет поколения представители на фамилията Кларк.
9
Фин пристигна в офиса в осем и петнадесет на следващата сутрин — доста късно по неговите стандарти. Обикновено още в седем часа той вече седеше на бюрото си и работеше. Докато изслуша всички съобщения от гласовата си поща, мина още половин час. Не си спомняше кога за последен път си беше легнал, без да провери работните си съобщения. Този пропуск го накара да се почувства така, сякаш всичко бе започнало да му се изплъзва от контрол.
Тъкмо прослушваше последното съобщение, когато на прага на офиса му се появи Ник Уилямс. Фин му махна с ръка и го прикани с жест да седне. Надраска си няколко неща в отговор на дългото съобщение, а после изключи гласовата си поща. Обърна се към Уилямс и каза:
— Извинявай!
— Няма проблеми — кимна Ник. — Престън Холанд ме помоли да се отбия при теб. Иначе как си?
— Ами, точно сега ми се е събрала доста работа — сви рамене Фин, — но нали знаеш как е при нас?
— Нямам предвид работата, Фин! Говоря за Натали! Сигурен ли си, че не искаш малко почивка, преди да скочиш и с двата крака в това дело?
— Истината е, че точно то ще ми помогне да се справя с останалото!
Уилямс сви рамене и изрече:
— Е, щом така смяташ, ще ти обясня докъде сме стигнали. Двете основни слабости в защитата на госпожа Танъри са престъпното нехайство и причинно-следствената връзка. Първо, тя трябва да докаже, че нашият клиент, „Хюрън Сикюрити“, е проявил нехайство — тоест че е сторил нещо погрешно. Адвокатите й ще пледират, че „Хюрън“ не са охранявали добре железопътното депо.
— И аз бих започнал така — съгласи се Фин.
— Разбира се — кимна Уилямс. — Обаче „Хюрън“ са следвали указанията на Националната комисия за транспортна безопасност. И докато тези указания предоставят достатъчно изчерпателни насоки как да се борави с пасажерите и заплахите в движещите се влакове, то те не съдържат нищичко по повод охраната на същите тези влакове, когато не са в движение! Следователно, дори и да има някаква грешка, то тя е недоглеждане на правителствено ниво!
— Струва ми се логично!
— Да се надяваме, че и съдебните заседатели ще го видят по този начин — смръщи се леко Уилямс. — Но за да успеем да продадем тази версия на обикновени хора като тях, трябва да си подсигурим всички необходими експерти, които биха подкрепили нашата позиция! — Той се облегна обратно на стола си и продължи: — Втората точка, която сме длъжни да атакуваме, е въпросът с причинността. Дори и адвокатите на госпожа Танъри да убедят съдебните заседатели, че от „Хюрън“ действително са проявили престъпно нехайство при охраната на влаковете, все още ще им остане да доказват, че ако не е било точно това нехайство, терористичната атака никога е нямало да се случи. И за да подкопаем аргументацията им, ние трябва да се постараем да влезем в мозъка на терориста и да докажем, че и най-строгата охрана не би го накарала да прекрати изпълнението на зловещия си план!
— Значи ние пледираме, че терористът никога не би могъл да бъде спрян, с което смъкваме цялата отговорност от плещите на „Хюрън“.
— Именно! Основният ни аргумент ще гласи, че каквото и да бяха сторили от „Хюрън“, с нищо не биха могли да спрат този тип! Можел е да овърже бомбите около тялото си или да се снабди с ръчен гранатомет — и всяко едно от тези действия би довело до абсолютно същия резултат.
— Наистина ли е толкова просто, колкото звучи?
— Всъщност не — поклати тъжно глава Уилямс. — За да направим версията си достоверна пред съдебните заседатели, ще ни се наложи да докажем колко отдадени на каузата си са тези копелета! Освен това се налага да предоставим за разглеждане стотици документи, които доказват колко прецизно подхождат към охранителната си дейност от компания „Хюрън“, за да стигнем до извода, че дори ЦРУ и ФБР не биха успели да спрат терористичното нападение!