Фин, който до този момент си водеше бележки, спря и вдигна очи.
— Така, както гледам, работата е доста!
— Делото наистина е огромно, но пък е прекрасна възможност да покажеш на съдружниците какво можеш! Готов ли си?
Скот Фин си пое дълбоко дъх и отговори:
— Да, готов съм!
— Надявам се да е така — отбеляза Уилямс, без да откъсва поглед от него. — Не знам дали ти е известно, но ние с теб имаме нещо общо!
— И какво е то?
— Ами, подобно на теб, аз също не съм галеник на съдбата и никога не съм завършвал който и да било от университетите в Бръшлянената лига1. Завърших държавен колеж, като през цялото време работех. По същия начин преминах и през юридическото училище. Налагаше ми се да бъда много по-добър от всички наоколо, при това само и само да бъда третиран наравно с тях! Ето как станах съдружник!
Той спря да се върти притеснено на стола си и се приведе напред:
— На такива като нас, Фин, големите възможности кацат само веднъж на рамото! И искрено се надявам, че ти ще съумееш да извлечеш най-доброто от тази, защото ще ми бъде много приятно, като се събираме горе, около мен да има още един, който се е издигнал по трудния начин!
Фин погледна колегата си в очите. Много добре го разбираше какво има предвид. Самият той се бе борил със зъби и нокти за всяка трохичка похвала в „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“ — дори и в случаите, когато значително изпреварваше равните си. И точно това правеше голямата мечта за съдружието още по-примамлива. След пауза, продължила доста повече от обичайното, той изрече:
— Ще се постарая да не предам никого от вас!
— Ти за останалите не бери грижа! — поправи го Ник Уилямс. — Гледай да не предадеш себе си!
10
Вратата към офиса на капитан Уийдъл беше затворена, а наоколо се мотаеха официално облечени хора, които Флеърти не познаваше. Изкуши се първо да провери съобщенията си, преди да се яви на доклад при капитана, но Уийдъл беше повече от ясен, когато й се обади тази сутрин — веднага, щом се появи в управлението, да се отбие при него. Хубавото бе, че бюрото на Козловски й беше на път — ще си го повлече за компания и морална подкрепа. Когато се закова пред него, той вдигна очи и я изгледа изненадано.
— Какво става в офиса на капитана? — попита Флеърти.
— Така, като гледам, ми прилича на конгрес на лешоядите, но тъй като не съм в списъка на поканените, не мога да бъда сигурен за какво става въпрос.
— Е, вече можеш да се усмихнеш, защото аз ще те вкарам! Каня те да ми бъдеш гадже за купона!
— Мамка му! И точно днес да не си нося гримовете!
— Още по-добре! Да не би да си мислиш, че ще ти позволя да изглеждаш по-красив от мен?!
След тези думи тя го хвана за ръка и го поведе към вратата.
— Влизай! — дочу Флеърти рева на Уийдъл, когато почука. Отвори вратата и двамата с Козловски се намърдаха в стаята.
Първото нещо, който лейтенантът забеляза, бе, че канцеларията на капитана приличаше на представителна извадка от книгата „Кой кой е в бостънската политика и полицията“. До шкафа в ъгъла се бе облегнал Бил Мойър — окръжният прокурор на Съфък. До него бе кръстосал ръце полицейският комисар Ранди Бактън. На дивана срещу бюрото на капитана се бе отпуснал Джими Трибинио — наскоро избраният кмет на Бостън. До него се кипреше Рич Лоринг — главен прокурор на щата Масачузетс, а на стола точно срещу Уийдъл седеше самият Уилям Кларк — губернаторът на щата.
Флеърти се почувства като в капан.
— Лейтенант! — удостои я с внимание капитанът. — Мисля, че познаваш всички присъстващи тук!
Мъжете, насъбрали се в стаята, я изгледаха от висотата на положението си с погледи, които не съдържаха нищо друго, освен скептицизъм и чувство за превъзходство. Единственият, който се изправи, за да я поздрави, бе губернатор Кларк.
— Лейтенант Флеърти, за мен е огромно удоволствие най-сетне да се запознаем лично! — заяви той и й стисна ръката.
Усещането бе не толкова за ръкостискане, колкото за притискане — меката му дясна длан пое нейната, след което я покри с лявата, привлече я по-близо към себе си и се приведе дружески към нея. Излъчваше топлота, разбиране и доверие — комбинация, която накара Флеърти автоматично да застане нащрек.
— Честно да ви кажа, когато започна тази неприятност с Малкия Джак, ми се наложи да разговарям с присъстващия тук полицейски комисар Бактън. Заявих му, че за случая се нуждаем от най-добрия детектив, с който разполагаме. Той от своя страна говори с капитан Уийдъл и двамата единодушно стигнаха до заключението, че никой друг не притежава по-голям опит и по-добри постижения от вас! Просто нямам думи да изразя всеобщото ни задоволство, че именно вие поехте този случай!
1
Бръшлянената лига — група утвърдени университети по Източното крайбрежие на САЩ, в която влизат Харвард, Йейл, Принстън, Корнуел, Колумбия, Дартмът, Браун и университета на Пенсилвания. — Б.пр.