След като завърши речта си, губернаторът огледа всички присъстващи, кимна и така предизвика неохотното им съгласие.
Флеърти нямаше представа какво се полага да каже сега. Политическите игри й бяха абсолютно непонятни. За щастие се обади Козловски и на неговия фон тя се почувства като дипломат от ООН.
— Благодарим ви, губернаторе! Всички тук определено си съдираме задниците от работа, за да сложим край на въпросната „неприятност“!
Че какво му пукаше на него?! Нали вече си беше направил двадесетте години, пък и без това си знаеше, че никога няма да го повишат в лейтенант!
Кларк отправи въпросителен поглед към Уийдъл, който на свой ред впи отровен поглед в Козловски и изрече през зъби:
— Губернаторе, това е детектив Том Козловски. Той помага на лейтенант Флеърти в разследването. Засега. — Последната дума бе изречена със заплашително натъртване.
Кларк се обърна отново към Козловски и измърка любезно:
— Вие също имате цялото ни доверие, детектив!
Козловски само сви рамене.
Губернаторът кимна, като че ли току-що бе подписал тържествено споразумение с всички присъстващи, и се отпусна обратно на стола си като крал насред царедворците си. Плъзна тържествено поглед сред тях и продължи:
— Както вече е ясно, случаят става все по-болезнен и драматичен. Загубата на всеки живот си е по принцип трагедия, независимо от факта как първите шест жени са си изкарвали прехраната. Но по мое мнение още повече ни разтърси безсмисленото убийство на една млада жена с блестяща кариера, която е работила рамо до рамо с мнозина от присъстващите тук представители на силите на реда. Лично аз никога не съм имал честта да познавам госпожица Колдуел, но както разбрах, била е превъзходен адвокат и безкомпромисен защитник на правдата.
Флеърти бе шокирана. Извърна се към Уийдъл и изрече с обвинителен тон:
— Но нали все още не сме обявявали публично самоличността на последната жертва?!
Капитанът се изчерви и смотолеви:
— Не сме я обявявали пред пресата, лейтенант, но не можем да държим губернатора в неведение относно най-пресния развой на събитията!
— Развоят е повече от пресен, капитане! Потвърждаването на самоличността на жертвата стана едва снощи и доколкото си спомням, не съм докладвала дори и на вас! — Флеърти не успя да сдържи обвинението в гласа си. Като полицай, отговорен за разследването, тя би трябвало да бъде уведомявана за изтичането на всякаква информация, даже и към губернатора.
Главният прокурор Лоринг се изправи:
— Вижте какво, детектив, когато бях във ФБР, съм работил две години с госпожица Колдуел, докато тя беше в Министерството на правосъдието. Да не би да намеквате, че хората в тази стая не би трябвало да бъдат уведомявани за развоя на събитията?! Защото аз си мислех, че всички сме от един и същи отбор. Или съм бил погрешно информиран?
— Аз пък си мислех, че отговарям за разследването! — не му остана длъжна Флеърти. — Или съм била погрешно информирана!
— Само защото сме във вашата юрисдикция, не означава, че ние не трябва да знаем какво става тук! Или нашето право е само да бъдем държани на тъмно, така ли?!
Рич Лоринг повишаваше все повече глас и очевидно се стремеше да използва разследването в своя полза. Флеърти бе сигурна, че той се вълнува много повече от политическите си позиции, отколкото от въпроса дали ще открият убиеца на някаква негова колежка, която я познава, я не. И това я вбеси.
— Може би! Особено ако имаме предвид отзивчивостта на федералните, когато им се наложи да работят с местната полиция! Още не мога да се нарадвам на превъзходното ви сътрудничество по случая с Уайти Бългър!
Стрелата на Флеърти попадна право в целта и ушите на Лоринг пламнаха. Само преди няколко години ФБР и Министерството на правосъдието бе разпънало чадър над свои информатори — видни представители на най-горните етажи от ирландската мафия в Бостън, които продължиха да си убиват безнаказано. Най-прочутият от тях беше Джеймс Бългър, по прякор „Уайти“ — главата на бандата „Уинтър Хил“. А местните ченгета бяха оставени да си гонят опашките, докато се опитваха да разчистят след тях.