В крайна сметка Бългър бе обвинен в редица престъпления, в това число осемнадесет убийства, обаче успя да избяга, тъй като неговите хора във ФБР го предупредиха да се покрие, преди щатската полиция и наркоотдела да го докопат. Един от тях бе обвинен, че е помагал на Бългър и бе изпратен в затвора. Прахът, отложен след избухването на тази бомба, все още бе радиоактивен и макар Лоринг да не беше пряко замесен в аферата, точно той бе специалният агент, отговарящ за Бостънския клон на ФБР от онова време — именно той бе разпоредил отлагането на операцията срещу Бългър. Инцидентът не бе нанесъл особени щети на кариерата му, но все още, станеше ли дума за него, той се чувстваше длъжен да премине в отбранителна позиция.
— Това си е истински удар под кръста срещу човек, който току-що е изгубил своя бивша колежка, не мислите ли, лейтенант? — обади се язвително комисар Бактън.
— Приемете моите съболезнования! — обърна се Флеърти към Рич Лоринг, а искреността в думите й свари абсолютно всички в стаята неподготвени. Точно тя като че ли разми напрежението, което бе започнало да се акумулира: — Нямам нищо против хората да бъдат осведомени. Но всички вие сте водили или водите разследвания и сте наясно, че контролът над информацията е от решаващо значение за успеха на всяко разследване! Затова държа всичко да минава през мен! — Тя се обърна към капитан Уийдъл и добави: — Или просто прехвърлете случая на някой друг!
— Хей, ако си въобразяваш, че си в позиция да диктуваш условията, значи много се лъжеш! — започна Уийдъл, но губернаторът го прекъсна.
— Не, капитане, лейтенантът е напълно права. Разследването си е нейно. — Той се обърна към Флеърти с недвусмислена усмивка. Посланието беше ясно — случаят си е неин, така че, ако нещо се провали, само тя ще си го отнесе. — По мое мнение лейтенант Флеърти е наясно колко е важно то за целия град. Сигурен съм, че тя ще използва всички налични средства, за да изправи престъпника пред правосъдието! Между другото, лейтенант, на какъв етап се намира разследването в момента?
Флеърти замълча. Насоката, която разговорът внезапно взе, я свари неподготвена. Защото в дадената ситуация не би било зле да имаш нечия политическа подкрепа зад гърба си. И без друго разследването буксуваше — не разполагаха с никакви улики и идеи.
Присъстващите в стаята се вторачиха в нея, очаквайки отговора й. А тя не знаеше какво да им каже. И те отлично го знаеха.
— Преди да бъда в състояние да ви дам нещо конкретно, трябва да се запозная с доклада от аутопсията, който все още не е пристигнал.
Огледа се и й стана ясно, че е напълно прозрачна. За всички.
— Все пак разполагате ли поне с едно нещо, което да ни кажете? — настоя губернатор Кларк.
— Естествено. Съдейки от раните, ние сме на мнение, че Малкия Джак очевидно притежава известни медицински познания. И тъй като всичките му жертви са бели, налага се заключението, че той също е бял — всеизвестен факт е, че преобладаващата част от серийните убийци насочват яростта си срещу собствената си раса.
Чудничко! На фона на Бостън, където имаше десетки водещи болници, медицински училища и клиники, подобен извод стесняваше обсега на заподозрените до петдесетина хиляди души! Флеърти усети, че й призлява. Все пак се овладя и продължи:
— Освен това имаме причини да вярваме, че той вероятно е срещнал последната си жертва, госпожица Колдуел, в един бар близо до Китайския квартал, известен като клуб „Кис“. Останалата информация ще ни даде докладът от аутопсията.
— Нещо друго? — продължи да настоява Кларк.
— Това е всичко, с което разполагаме на този етап.
Губернаторът се загледа внимателно в нея. За няколко секунди Флеърти усети как стените на стаята сякаш започнат да се движат и да я притискат. Накрая той заговори:
— Господа — бавно изрече губернаторът и се надигна, — хайде да се омитаме оттук и да оставим хората да си гледат работата! Надявам се, лейтенант, че ще ни държите информирани по случая!
След тези думи целият висш ешелон на бостънския политически и полицейски елит се изправи и започна да се изнизва от офиса на капитан Уийдъл. Нито един от тях не се обърна, за да си вземе довиждане с Флеърти, нито дори да я погледне. Накрая вратата се затвори и тя остана насаме с Козловски и началника си.
По едно време капитанът измънка:
— Да се надяваме, че от доклада на патолога ще изскочи нещо. Ако трябва да бъда честен, въобще нямам желание да изгоря на този кръст заедно с вас!