— Май нещо бъркате историческите метафори, капитане — промърмори Козловски.
— Какво?!
— Човек или изгаря на кладата, или увисва на кръста. Не е възможно хем да сте на кръста, хем да изгорите! — Детективът издекламира думите си с абсолютно невъзмутима физиономия.
— Виж какво, Козловски — избухна капитанът, — нямам представа как си успял да се задържиш в това управление, без да те изхвърлят! Обаче на мене тия не ми минават, да знаеш! А ти — обърна се той към Флеърти, — хич не се надявай, че ще ги докараш и до двадесет, ако не откриеш този тип! При това скоро! Гарантирам ти го!
И след тези думи Уийдъл напусна с гръм и трясък собствената си канцелария, като затръшна вратата зад гърба си.
— Добре мина — отбеляза спокойно Козловски.
— Аха! Не можеш да отречеш, че те водя на най-готините купони?! Е, извинявай, че те вкарах под светлината на моя прожектор, но предполагам си наясно, че вече си в този кюп заедно с мен!
— Не бих си и мечтал да бъда на друго място!
11
Алилуя!
Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог, защото са истинни и праведни Неговите съдби! Понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги!2
Повтаряше думите отново и отново, с пълен глас. От доста време бе престанал да осъзнава, че го прави. Това бе един от най-любимите му пасажи, но имаше още много други със същата сила, които бе в състояние да рецитира по същия начин, без да се замисля.
Именно те бяха опората на неговото съществувание, а самото му съществувание на свой ред щеше да доведе до унищожението на всички грешници, с изключение на избраните. А че той е сред избраните, му бе изяснено преди много години, когато бе призован да прочисти пътя за чумата, огнения потоп и дъжда от камъни и жулел. Това го превръщаше в изключително важен за Божия промисъл.
Никой не го подозираше. И как биха могли да се досетят?! Около него нямаше абсолютно нищо, което да издаде истината. А дори и да имаше, можеха да го съзрат единствено праведните — и единствено праведните ще го разберат и ще се възрадват заедно с него.
Къщата беше съвсем обикновено и незабележима — малка дървена постройка в края на търговския район, който се простираше между центъра на града и Южен Бостън. Беше наследство от родителите му. Ударът от тяхната кончина бе невероятно болезнен, но с течение на времето събитието като че ли избистри погледа му, защото знаеше, че те го наблюдават с гордост и очакват Деня на страшния съд, за да се въздигнат заедно с него.
Обстановката в къщата беше оскъдна, но иначе всичко беше чисто. Единствените украшения, разпръснати по стаите, бяха няколко религиозни предмета — не чак толкова много, че да привличат ненужно внимание, но все пак достатъчно, за да подскажат здравословния му респект към религията и неговия Бог. В това отношение той беше изключително прецизен — знаеше, че на първите два етажа не трябва да има абсолютно нищо, което би насочило някого към истината.
Мазето беше съвсем друга работа. Подът беше от бетон, стените — боядисани в бяло, а яркото осветление превръщаше пространството в своеобразен медицински бункер. Рафтовете от неръждаема стомана съдържаха богат набор медицински инструменти, консумативи и бутилки. В центъра, точно под халогенната лампа, се виждаше метална болнична количка, прикована за пода с болтове. Не беше особено удобно, но пък се почистваше лесно, а опитът го беше научил, че второто е далеч по-важно от първото.
Вече бе тук, в своята светая светих, застанал пред стъкления шкаф в далечния край на избата. Този шкаф бе неговият олтар. Шест стъклени буркана, подредени прецизно един до друг, всеки от тях пълен с формалдехид. Именно това помещение му вдъхваше нови сили и му помагаше да продължи святото си дело. А когато приключи с мисията си, щеше отново да се събере със своите родители. И всички ще се възправят сред ангелските тромпети в бели роби, докато останалите изгарят сред океана от сяра и киселина.
2
Преводът на този и останалите религиозни цитати, ръководещи серийния убиец, е от Библия, „Откровението на Йоана“. Изд. на Библейското дружество, 1990 г. — Б.пр.