Още един любим пасаж.
Повтаря си го в продължение на половин час, преди да успее да се отлепи от стъкления шкаф.
12
— Едно нещо е абсолютно сигурно — отбеляза доктор Фармалант. — Когато сърцето на Натали Колдуел е било извадено, тя вече е била мъртва. Първо е била удушена, а доста по-късно се е разделила със сърцето си.
— Заключението ти за първите шест жертви бе, че сърцата им са извадени броени минути след смъртта им — уточни Флеърти.
— Точно така. Но сега решихме да се върнем към тях и да направим още няколко теста на кръвта. Оказва се, че е възможно да съм сбъркал. Донякъде.
— Какво означава „донякъде“?
— Може би изобщо не са били мъртви. Или поне не всичките. А онези, които са били, са убити само секунда-две преди изваждането на сърцата им.
— Как е възможно?
— Както сочат резултатите от последните ни изследвания, във всяка от предишните жертви се регистрира смес от мускулни релаксанти и локални анестетици. Сместа е направена доста умело, от което става ясно, че Малкия Джак е можел да ги оперира, докато все още са били живи. Вследствие на тази процедура смъртта всъщност е настъпила при срязването на аортата.
— И защо ще го прави?!
— Той става все по-добър в дозировката на компонентите в своите смеси. При последните три-четири жертви преди убийството на Колдуел сместа е била изпипана толкова професионално, че жертвите вероятно са били в пълно съзнание, докато той ги е рязал. Извратена работа, ако питаш мен. Очевидно е, че някои от онези жени са били принудени да наблюдават как психарят бърка в гърдите им и изважда сърцата им!
— Нещо друго? — попита Флеърти.
— Да, в тялото намерихме семенна течност.
— Била е изнасилена?
— Е, не мога да бъда сигурен! Може просто да е правила доброволен секс, преди да бъде убита — или със самия убиец, или с някой друг.
— А останалите шест не бяха изнасилени, нали така?
— Нито една от тях — потвърди патологът. — Доколкото мога да преценя, нещата сочат все повече и повече към различен тип. Моето мнение е, че в случая си имаме работа с двама съвсем различни убийци.
Лейтенант Флеърти кимна, обърна се и излезе.
13
Скот Фин насочи поглед към Антонио Патрик Макгуайър, президентът на „Хюрън Сикюрити“, който седеше от другата страна на масата. Приличаше по-скоро на Антонио, отколкото на Макгуайър, но пък в град като Бостън примесът между италианска и ирландска кръв никога не се е считал за недостатък.
Фин се вълнуваше от предоставената му възможност да защитава Макгуайър по време на снемането на показания. Работата бе достойна по-скоро за някой от съдружниците, които участваха в защитата, но Престън имаше друго дело в съда, а Ник Уилямс бе потънал в анализа на документите, така че отговорността падна върху неговите плещи.
— Друг път случвало ли ви се е да давате показания?
След дълга пауза Макгуайър отговори:
— Два пъти. Първият беше по време на развода ми, който се пообърка, когато се намесиха исканията за издръжка. А после срещу мен беше заведено дело от един от наемателите в моя сграда, така че пак се наложи да давам показания.
— За какво точно беше жалбата на въпросния наемател?
— Нищо, за което си струва да говорим. Убедих човека да се откаже от нея.
Последните думи на Антонио Макгуайър бяха изречени с тон, който напълно изключваше по-нататъшни въпроси. В крайна сметка той бе клиент на тяхната фирма. Като президент на „Хюрън Сикюрити“ той ръководеше една от най-бързо разрастващите се компании в щата Масачузетс, което се дължеше най-вече на държавните поръчки, които получаваха. Слуховете говореха, че Макгуайър е особено гъст с губернатора и че именно тази връзка му е осигурила договора за охрана, сключен с Комисията за транспортна безопасност.
Неизвестно защо, но Фин някак си не можеше да повярва в подобни слухове. Клиентът му изобщо не приличаше на човек, който ще си гука любезно с аристократичните стълбове на масачузетското общество. Изглеждаше по-скоро като тип, който би се чувствал по-удобно в някоя кръчма в Китайския квартал или из бордеите в Южен Бостън.
— Да разбирам ли, че правилата са ви познати? Изслушването ще се проведе в конферентна зала в офиса на защитата на ищците. Ще присъстват съдебен репортер и вероятно няколко адвоката на жалбоподателката, които ще ви задават въпроси. Вие ще се намирате под клетва, така че е желателно да говорите истината. Все пак съм длъжен да ви напомня, че между говоренето на истината и полезното говорене има значителна разлика. Вашата цел е с показанията си да не помогнете с нищо на другата страна.