Выбрать главу

Непрекъснато попадаше на някакви бележки, изпращани до нея. И точно когато си въобразяваше, че се е потопил напълно в материята и е забравил за мъката си, внезапно откриваше нещо, която тя бе надраскала в полето. И спомените пак го връхлитаха.

Клиентите също не улесняваха неща. По негово мнение това бе най-упоритата и най-объркваща група хора, които бе срещал. Възможно е това да е напълно нормално за охранителния бизнес, който по презумпция се крепи на потайността и дискретността, но пък създаваше редица затруднения. От две седмици не си беше вдигал главата от купчината с документи и въпреки това имаше усещането, че изобщо няма представа за какво е цялата суматоха.

Сред най-трудно управляемите беше самият Макгуайър. Оказа се хитро копеленце — много по-интелигентно, отколкото Фин го мислеше, а това прибавяше нова доза трудности към защитата на неговите показания. И сега, докато седеше на масата в залата, където се провеждаше предварителното изслушване по делото, адвокат Фин си даваше сметка, че битката, която му предстои, ще бъде ожесточена.

— Не си спомням — повтаряше отново Антонио Макгуайър. Очевидно бе научил урока на Фин перфектно — това беше най-малко двадесетият път, при който той демонстрираше невежество дори и по най-основни въпроси.

— Какво искате да кажете с това, че не си спомняте?

— Искам да кажа, че не си спомням — отговори преспокойно Макгуайър.

— Искате да кажете, че не си спомняте колко човека работят за вас, така ли?!

— Точно това искам да кажа.

— Добре де, ама не можете ли да ми дадете някаква поне груба цифра?

Тук вече се намеси Фин:

— Възразявам, господин Барнълк! Свидетелят не е дошъл, за да прави догадки. Единственото, което може да каже, е само онова, което му е лично известно! — После се обърна към клиента си и добави: — Ако знаете отговора на този въпрос, можете да отговорите!

Макгуайър вдигна очи към адвоката на ищците и заяви:

— Както вече изтъкнах, наистина не съм сигурен какъв е точният брой на хората, които работят за мен, а не бих желал да правя догадки!

Лицето на Барнълк придоби яркочервен цвят, който се открояваше приятно на фона на тъмносинята му риза.

— Господин Фин, позволете ми само да кажа, че това е най-отвратителното поведение за даване на свидетелски показания, с което съм се сблъсквал през двадесетгодишната си практика! Може би си въобразявате, че най-добрият начин да се справите с това дело е като ни изправите до стената, но ви предупреждавам, че се лъжете! При това жестоко! Моята клиентка и нейното семейство са жертви на американската война срещу тероризма и следователно имат право на отговори!

— Внимавайте какво говорите, господин Барнълк! — прекъсна го Фин. — Както изглежда, вие започвате да обвинявате терористите, които взривиха влака, а не моите клиенти, които сте дали под съд!

— Моята клиентка и семейството й са жертви на алчността на корпорациите, участващи във воденето на войната срещу тероризма — поправи се Барнълк, без дори да му мигне окото. — И следователно са герои! И бъдете сигурни, че те ще имат възможността да се насладят на своите петнадесет минути слава в съда, независимо от тактиките на измъкване, които се опитвате да ни прилагате!

— Господин Барнълк, не може да не сте забелязали, че в тази зала няма съдебни заседатели. Няма и журналисти, така че ви съветвам да запазите трогателното си слово за заключителната пледоария! А що се отнася до поведението на свидетеля по време на днешното снемане на показания, то е образцово! Той отговори на абсолютно всички ваши въпроси честно, без да се замисля и без да прави догадки! И още, конкретната информация, за която преди малко питахте, се съдържа в документите, които сме ви предоставили в отговор на вашите запитвания!

— Та вие ни предадохте цели две стаи с документи! Да не би да си мислите, че разполагаме с времето и ресурсите да ги четем всичките?! Ние не сме лъскава тузарска фирма като „Хауъри, Блек и Лонгбодъм“!

— В такъв случай не трябваше да изисквате от нашия клиент да ви предоставя толкова много документи! Освен това съвсем случайно ми е известно, че с таксите от обезщетението по случая с тютюневата компания, които получихте миналата година, съдружниците във вашата фирма са направили много повече пари, отколкото съдружниците в нашата, така че номерът „Давид срещу Голиат“ е неуместен, не мислите ли?!