Фред Барнълк го изгледа свирепо, обърна се към Макгуайър и продължи:
— Господин Макгуайър, каква на брой бе охраната на влаковете на 12 септември миналата година?
— Не съм напълно сигурен какъв точно бе броят им през въпросния ден. Но пък съм сигурен, че бих могъл да проверя. Трябва да е в някой от онези документи, които нашите адвокати предадоха на вашите хора.
Барнълк се опули срещу Макгуайър с такава злоба, която би била твърде обезпокоителна, ако не беше комична. Накрая се овладя и изрече:
— За днес изслушването на показанията приключи. Но държа да бъде вписано, че в най-добрия случай господин Фин не е успял да подготви добре свидетеля си, а в най-лошия — че го е подготвил да се държи така нарочно, за да възпрепятства разкриването на информация и да прикрие важна част от нея. И в двата случая обаче съм убеден, че той нарушава етичните норми на правосъдната система, поради което ние възнамеряваме да доведем поведението му на вниманието на съда!
— Господин Барнълк, можете да довеждате до вниманието на съда каквото си искате, разбира се — отвърна невъзмутимо Фин. — Но по мое мнение всеки съд ще отсъди, че единствената причина, поради която вие сте толкова разочарован, е фактът, че сте дошли тук неподготвен! Грешката, безспорно, не е нито моя, нито на моя клиент, но предполагам, че няма да е трудно да я обсъдим и със съдията. Във всеки случай ние повече няма да предоставим този свидетел на ваше разположение, освен ако съдът не се разпореди изрично за това. Вие разполагахте с пълната възможност да го разпитате и ние в никакъв случай няма да позволим безопасността на другите пътници да бъде застрашена, докато вие губите времето на хората, които са се нагърбили с изключително огромната отговорност по обществената охрана и безопасност!
Двамата с Макгуайър се изправиха, избутаха назад столовете си и се насочиха към вратата. Докато минаваше покрай Барнълк, президентът на „Хюрън Сикюрити“ се усмихна. Приведе се над превзетия адвокат и мечешката му дясна ръка се насочи към него. В един миг Фин си помисли, че клиентът му ще стовари юмрука си върху защитника. А подобно нещо би било доста трудно за обяснение — пред който и да е съдия, при каквито и да било обстоятелства. Барнълк очевидно се опасяваше от същото, защото се наклони, при което събори листовете с бележките си от масата и едва не падна.
Една тогава Фин проумя, че дланта на Макгуайър всъщност е разтворена и той възнамерява да стисне ръка на противниковия адвокат.
Като продължаваше да държи ръката си протегната, той се засмя и изрече:
— За мен беше истинско удоволствие да се запознаем!
Барнълк го погледна, постепенно идвайки на себе си. А след това колебливо протегна ръка и Макгуайър я стисна.
Докато все още си стискаха ръцете, Макгуайър се приведе и прошепна нещо в ухото му. А когато се изправи и се обърна към вратата, вече не се смееше — беше ухилен до уши. Фин надникна над рамото му и забеляза, че лицето на Фред Барнълк е пребледняло като платно.
Когато излязоха на улицата, Макгуайър вдигна ръка и спря такси. После се обърна към Фин.
— Благодаря ви от все сърце, адвокате! Мисля, че мина доста добре. Направо им скрихте шапката с тези документи!
Фин сведе поглед към ръката на клиента си, сякаш хипнотизиран от сцената, на която преди секунди беше станал свидетел горе в залата. Поколеба се за секунди, но все пак реши да попита:
— Какво беше онова между вас и Барнълк?
— Кое по-точно?
— Видях, че му прошепнахте нещо.
— Виж какво, адвокате, я не му мисли много!
— Не че му мисля, просто бих искал да знам!
Макгуайър се усмихна:
— Казах му, че вие, адвокатите, сте най-тъпите хора, с които някога съм се сблъсквал. — Тук вече се заля от смях: — Абе, я не се коси! Ти се справи страхотно! И ти обещавам, че Холанд съвсем скоро ще научи колко велик си бил!
После кимна на таксиджията и затвори вратата.
Докато таксито се отдалечаваше надолу по улицата, Фин сведе поглед и се загледа в ръката си. Все още го преследваше чувството, че горе е станал свидетел на някакъв важен момент. Нещо от онази размяна на реплики и жестове го караше да се чувства неадекватно, сякаш се бе случило нещо значимо, а той го е пропуснал. Мразеше това чувство. То го караше да се пита дали наистина контролира ситуацията. А несигурността му се засилваше още повече, защото я нямаше Натали, за да му помогне да се ориентира. Тя със сигурност щеше да намери начин да обясни нещата.