— Добре де, ама това може да позабави събирането на дълговете.
— Мамка му, Тай! — смръщи се старецът. — Ако не носеше толкова много длъжници на гърба си, нямаше да имаш никакъв проблем! Не ме интересува! Измисли как да съчетаеш и двете задачи! А когато откриеш копеленцето, да знаеш, че ние не държим да го оставим да си бъбри сладко с ченгетата?! Ако толкова държи да се обяснява, да се обяснява пред Свети Петър, ясно ли е?
— Няма проблеми, Вини. А били ми посочил някаква конкретна причина?
Старецът поклати глава:
— Психар като него не заслужава нито адвокат, нито справедливо съдебно дело!
Тай изгледа внимателно стареца, след което попита:
— Има ли нещо друго, което трябва да знам по този въпрос, Вини?
— Просто изпълнявам онова, което ми е наредено.
17
Полицай Пол Стоун седеше на една ъглова масичка в клуб „Кис“. Беше облечен в най-готините си дрехи за излизане: черни памучни панталони и впита по тялото блуза с цип и поло яка. Разклати газираната вода в чашата пред себе си и се усмихна. Това бе къде-къде по-добре от обикалянето по улиците на Южен Бостън в униформа.
Вярно е, че нямаше представа какво точно търси. В нощта преди смъртта си Натали Колдуел — или номер седем, както я знаеха повечето хора, беше идвала тук. Барманът благоволи да потвърди поне този факт. Човекът не си спомняше дали е била сама или не, но все пак не можеха да подминат вероятността Малкия Джак да се е запознал с нея точно тук. И какво от това? Даже и да беше я срещнал именно в този бар, каква е вероятността да се върне, за да търси нова жертва? И даже да го направи, как би могъл Стоун да различи серийния убиец, водещ някоя проститутка към сигурна смърт, от перверзника, отвеждащ евтино парче към долнопробен хотел?!
Но точно така гласяха инструкциите, които бе получил: да виси всяка вечер в клуб „Кис“, за да види „дали няма да изскочи нещо“.
От удобната си позиция полицай Пол Стоун наблюдаваше отблизо обичайната клиентела, без да привлича внимание. Клуб „Кис“ бе долнопробен бар за бързи запознанства, в който мъжете и жените се плъзгаха леко от един неангажиращ разговор в друг, както се плъзгаха и от стол на стол. Мнозина от мъжете бяха пристигнали направо от работните си места, за да разпуснат. Ако се съдеше по оборота на алкохола, следващият работен ден май щеше да протече с доста по-бавно темпо от обикновеното, но това беше част от уловката. Останалите мъже се числяха към съвсем различна категория — местни мафиоти и мошеници, превърнали бара в свой офис.
Стоун извърна глава и огледа Саландро, който седеше на неговата маса. Лу беше дребен играч от бандата на Ангило, която на свой ред бе клон на най-мощния мафиотски клан на Източното крайбрежие, и сега се бореше за разширяване на територията си към центъра и Китайския квартал. Престъпността като че ли вече не беше толкова организирана, както някога. От основното й ядро се бяха отцепили прекалено много фракции, обърнали се една срещу друга, благодарение на което ФБР успя да се сдобие с толкова добри информатори, че да нанесе тежки поражения на цялата Коза Ностра.
Преди няколко години Саландро бе окошарен от Козловски заради продажба на хероин, след което се превърна в информатор на Бостънското полицейско управление. Иначе продължаваше да изпълнява по-маловажни поръчки за фамилията, но пък се стараеше да стои далече от всичко, което полицията смяташе за „сериозно“ престъпление, и бълваше пред детектив Козловски непресъхващ поток от полезна информация.
Именно Козловски бе уредил тази среща между полицай Стоун и Лу Саландро, така че колегата му да се впише по-лесно в обстановката.
Скот Фин не можа да повярва, че откри клуб „Кис“. Повече от две години не беше стъпвал тук, а преди това се бе отбивал само веднъж — с Натали. Беше в онези вълнуващи дни, когато двамата ходеха. Интензивността на връзката им го бе изненадала, но си даваше сметка, че голяма част от нея се върти около общата им работа. Натали беше пълна с въпроси за фирмата и вътрешната й политика, и минаха няколко седмици, докато осъзнае, че в крайна сметка Фин не е би могъл да й бъде полезен за кариерата.
Скоро след това сложи край на любовната им авантюра, а той остана да си ближе раните. Но не за дълго. Беше прекарал целия си живот съвсем сам и знаеше, че оцеляването е в кръвта му.
Тогава тя го бе изненадала, като го заведе в клуб „Кис“, но такава си беше Натали — пълна с изненади. Спомни си, че през онази вечер бе облечена в тясната кожена пола и коженото сако, под които имаше само бельо — същият тоалет, в който трупът й беше открит. Сега Фин осъзна, че приятелката му се е отдавала на потайните си страсти много по-често, отколкото човек би допуснал.